Решение № 544 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2008 г.

Решение № 544 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на СГС, ВК, II-г отделение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е признал за установено, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на земеделските земи- нива от 18 дка в м. "Я", нива от 15 дка в м. "Н", нива от 3 дка в м. "Я", нива от 7 дка в м. "Ч", нива от 7 дка в м. "Б", ливада от 5, 2 дка в м. "Я", ливада от 6, 5 дка в м. "Н", ливада от 3 дка в м. "Я" и ливада в м. "Ч", в землището на с. Ж., е бил общият на страните наследодател Я, починал през 1970 г. Решението е обжалвано от ответника И, който е един от синовете на общия наследодател. Поддържа оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като счита, че сам е придобил по давност и внесъл в ТКЗС земи в размер на 10,4 дка, които е заявил за възстановяване на лично основание. Моли за тази част решението да се отмени и искът да се отхвърли. Ищците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните имат общ наследодател- Я. Д. Т., за който е установено по записване в инвентарната книга на ТКЗС от 1958 г., че притежава ниви и ливади в размер на 30, 40 дка, като в книгата на името на синовете му Х., П. и П. също са записани по 10 дка земи. Наследодателят е имал общо шестима синове и три дъщери. За да признае, че всички спорни имоти (внесени както от наследодателя, така и от тримата му синове) имат наследствен характер, съдът се е позовал на данните от свидетелските показания, че наследодателят и децата му заедно са владяли и обработвали имотите до внасянето им в ТКЗС, както и че няма данни за извършена преживе делба между бащата и синовете му. По тези съображения приел, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са принадлежали на общия наследодател, както и че право на възстановяване имат всичките му наследници. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се установи кой е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС, а когато спорът е между наследници - дали общият наследодател или само някои от наследниците му са притежавали имотите към същия момент. Правото на собственост се доказва чрез установяване на някой от способите за придобиването му - давностно владение, наследствено правоприемство, правна сделка или друго допустимо от закона правно основание. Въззивният съд правилно е приел, с оглед събраните гласни доказателства, че земите са принадлежали на общия наследодател на страните, който ги е придобил по давност и наследство от своите родители. Не е установено някой от синовете му сам или по силата на делба да е завладял част от тези земи и да ги е придобил по давност, отблъсквайки владението на своя баща, тъй като свидетелите са заявили, че Я. Т. е обработвал имотите съвместно с децата си. Правилно е посочено, че записването на част от имотите в инвентарната книга на ТКЗС, както и внасянето им на части от някои от синовете, не е доказателство, че те са били и собственици на тези земи. Съгласно ПУ на ТКЗС всеки член- кооператор е бил длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на домакинството си земя, поради което само от факта на внасянето на земята не може да се прави извод за правото на собственост. Поддържаните в този смисъл доводи в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от данните по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, първо г. о.