Решение № 4599 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2019 г.

Решение № 4599 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 2112/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 7673/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РД-15-146/22.05.18 г. на директора на СЗОК за частичен отказ за сключване на договор по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с Националния рамков договор за медицински дейности (НРДМД за 2018 г., отм.), в частта относно КП № 89. 1, КП № 90. 1 и КП № 91, по жалба вх. № 22- 2515-40/12.07.18 г. на МБАЛ "Св. Анна" - София АД, представлявана от д-р С. Б. Преписката е върната на директора на СЗОК за ново произнасяне по заявление вх. № 82211160/24.04.18 г. на МБАЛ "Св. Анна" – София АД, в частта относно КП № 89. 1, КП № 90. 1 и КП № 91, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. Наведените в жалбата пороци относно неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, възпроизведена в чл. 22, ал. 1, т. 2 НРДМД за 2018 г. (отм.); , във вр. § 7, ал. 2 от ПЗР на НРДМД за 2018 г. (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 208, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената заповед за частичен отказ. Ответникът - МБАЛ "Св. Анна" – София АД, представлявана от д-р С. Б. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-15-146/22.05.18 г. на директора на СЗОК за частичен отказ за сключване на договор с МБАЛ "Св. Анна" – София АД по чл. 59, ал. 1 ЗЗО във вр. с НРДМД за 2018 г. (отм.); , в частта, относно заявление с вх. № 82211160/16.04.2018 г. за оказване в полза на ЗОЛ на болнична помощ по КП № 89. 1"Диагностика и лечение на системни заболявания на съединителната тъкан при лица над 18 години", КП № 90. 1 "Диагностика и лечение на възпалителни ставни заболявания при лица над 18 години" и КП № 91" Диагностика и лечение на Дегенеративни и обменни ставни заболявания. След анализ на съвкупния доказателствен материал от първоинстанционния съд е прието, че страните не спорят относно съответствието на дейността на заявителя с критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО относно трите процесни КП. Въз основа на Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-38/06.06.16 г., издадено от министъра на здравеопазването, с което е отменено предходното, цитирано в заявлението Разрешение № МВ-38/30.01.12 г., МБАЛ "Св. Анна" – София АД осъществява дейност и по медицинска специалност "Ревматология" Съгласно последващо Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-38/30.12.16 г. на министъра на здравеопазването, МБАЛ "Св. Анна" – София АД осъществява дейността по медицинска специалност "Ревматология" в отделение "Вътрешни болести" /с второ ниво на компетентност/, за което отделение със заповед № РД-17-229/02.12.16 г. на министъра на здравеопазването е дадена "отлична" атестационна оценка за срок от 5 години. Видно от представени предходни договори МБАЛ "Св. Анна" – София АД е сключвала договорите си със СЗОК, считано от 2011 г, като в договорите от 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2015 г. са включени процесните 3 КП /тогава с друга номерация/. Безспорно установено е между страните, че трите КП са включени и в договора от 2016 г. Същата не е изпълнявана през 2017 г. поради естествено текучество на кадри, тъй като лечебното заведение не е разполагало с минималния брой лекари, предвиден в алгоритмите на клиничните пътеки. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 1 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, довели до неправилно приложение на материалния закон. Развити са съображения досежно неизпълнение от административния орган на установеното в нормата на чл. 36, ал. 1 АПК задължение за служебно събиране на доказателства относно релевантните към предмета на конкретното заявление обстоятелства, обуславящи наличието на хипотезата на изключение, въведена по отношение на случаите, когато клиничните пътеки не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК, съгласно нормите на § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. (отм.); и на § 7, ал. 2 от ПЗР на НРДМД за 2018 г. (отм.);. В административното производство не е изследван въпроса относно изпълнението на трите процесни клинични пътеки на територията на СЗОК. Едва в съдебното производство, по искане на оспорващия, са събрани доказателства, че на територията на РЗОК - София област няма други лечебни заведения, с които да е сключен договор съгласно НРДМД за 2018 г. (отм.); да изпълняват дейности по трите процесни КП. Предвид изложеното от първоинстанционния съд е обоснован извод за недоказаност от страна на ответника на заключението относно липсата на предпоставките, обуславящи хипотезата на изключение, разписана в разпоредбите на § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. (отм.); и § 7, ал. 2 от ПЗР на НРДМД за 2018 г. (отм.); , послужили като правно основание за издаване на частичния отказ за сключване на договор. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на заявителя и събере служебно доказателства. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обосноваващи преценка относно неизясняване от компетентния орган на релевантните юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване – § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. (отм.); и § 7, ал. 2 от ПЗР на НРДМД за 2018 г. (отм.); , обуславящи издаването на частичния отказ за сключване на договор. Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, възпроизведена в чл. 22, ал. 1, т. 2 НРДМД за 2018 г. (отм.); , директорът на РЗОК от името и за сметка на НЗОК сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни и здравни заведения, които имат месторазположение на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за БП, лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б и 6 ЗЛЗ с разкрити легла и здравните заведения. Предвид горното, в конкретния случай следва да се отчете особения статут на лечебното заведение, обусловен от месторазположение му в София – град, съотнесен към обслужваната от същото територия на София – област. От представените по делото доказателства се установява, че МБАЛ "Св. Анна" - София АД обслужва и София-област, която според Приложение № 22 към т. I, подточка 1 от публикуваната на 29.05.2018 г. Национална здравна карта, раздел I "Здравно – демографски данни", Софийска област е с население от 234 185 души, а съгласно Таблица 2 "Заболеваемост по групи заболявания и възраст", XIII Болести на костно – мускулната система и на съединителната тъкан, са регистрирани 16 156 лица. В приложение № 22 към т. I, подточка 1 от НЗК, раздел V, брой на съществуващите легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури, таблица 2, за дейността "Ревматология" общо за София – област са предвидени 8 легла, от които четири за МБАЛ "Света Анна" - София АД и четири за МБАЛ "Елин Пелин" ЕООД. В последното ЛЗ не се е осъществявала такава дейност в последните 6 години поради липса на специалисти. От уведомително писмо вх. № 23686/10.08.2018 г., издадено от директора на РЗОК – София област във връзка с направено искане за представяне на копия от сключени и действащи на територията на РЗОК - София област договори с лечебни заведения за болнична помощ по клинични пътеки с номера № 89. 1, № 90. 1 и № 91 от Приложение № 17а към НРДМД за 2018 г. (отм.); , се установява, че на територията на РЗОК – София област няма лечебно заведение за болнична помощ, което да е сключило договор за изпълнение на цитираните клинични пътеки. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд обосновано намира заповедта, в обжалваната й част, за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане за сключване на договор за оказване в полза на ЗОЛ на болнична помощ по КП, довели до неправилно приложение на материалния закон и целта му за осигуряване на адекватно и достатъчно здравно обслужване на населението в територията, в която МБАЛ осъществява дейността си. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание обосновано е приет от първоинстанционния съд за незаконосъобразен. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав от шесто отделение