Решение № 4290 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2016 г.

Решение № 4290 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. Ц. Ц. от гр. В., чрез адв. Л. срещу решение № 1671 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 2370/2015 г. на Административен съд - В.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му, ведно със законните последици. Ответникът - зам. кмет на О. В. не ангажира становище по касационната жалба. О. М. Н. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 2758/25.06.2015 г. зам. кмета на О. В., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "основен ремонт и пристройка към съществуваща масивна вилна сграда" в УПИ Х-42,кв. 27 по плана на к. к. "Св. Св. К. и Е.", гр. В., състоящ се в пристрояване от всички страни на сградата с монолитна конструкция-стоманобетонови колони, греди, междуетажна плоча и подмяна на покривни елементи. Прието е, че се касае за извършено пристрояване и основен ремонт, съставляващи строеж по смисъла на т. 38, т. 42 и 44, § 5 от ДР на ЗУТ, за който е изискуемо издаването на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вкл. одобрени проекти, каквито не се представят. Обсъдена е подробно и във връзка с останалите доказателства по делото, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на вида на извършените СМР и определяща процесния строеж като увеличаващ двукратно обема на съществуващата вилна сграда, вкл. и увеличаване етажността /етаж и приземен етаж/, както и изграждане на нов покрив. Обсъдени са подробно и събраните гласни доказателства, като е прието за неустановено твърдението на жалбоподателя, че в този пристроен вид му е реституирана сградата пред 1992 г. Изложени са мотиви и за спазена административна процедура, компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8 от 10.06.2015г не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа за извършеното пристрояване, основен ремонт и реконструкция не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото, че процесният незаконен строеж съставлява частичен основен ремонт и новоизградена конструкция около цялата вилна сграда, като обема е увеличен на около 150 км. м., също и етажността, като е изграден нов покрив, съобразен с увеличения контур на сградата. Вещото лице е описало извършените строително-монтажни работи подробно и по вид, вкл. използвани материали, като е ограничило съществувалите елементи, новоизградените на тяхно място и изцяло нововъведените строително-монтажни работи. Това заключение правилно е кредитирано от съда, тъй като кореспондира на доказателствата по делото и приложените скици/ скица - извадка от 13.10.1997 г. за проектиране на "пристройка и надстройка с един етаж" и скица на сградата с идентификатор 10135.2568.187.1 по КККР на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г./ При съпоставка на параметрите на сградата през 1997 г. и заснетата в КК през 2008 г. се установява, че процесния незаконен строеж /пристройката/ е извършен през периода след 1997г и до 2008 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, поради липса на изискуемото деклариране. Следва да се има предвид и това, че крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. ", с оглед визираните времеви периоди по успоредно действащите четири режима на търпимост -по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, а процесният строеж е недовършен към момента. По делото е безспорно установено обстоятелството, че строежа е на фаза "груб строеж", като покривната конструкция е изградена преди 2-3 години. Следователно, обосновано административният съд е приел липсата на изискуемите предпоставки за признаване търпимост на незаконния строеж. Неоснователно е касационното оплакване за валидиране от съда на допуснато съществено нарушение на административната процедура с изследване въпроса на търпимост на незаконния строеж, тъй като това е произнасяне по същество от съдебната инстанция, която няма контролно-отменителни правомощия за връщане на преписката за ново разглеждане при неизследване възможността за търпимост. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършеното строителство също са неоснователни, тъй като установените строително-монтажни работи не могат да се квалифицират като текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, с оглед цялостната подмяна на елементи. Текущ ремонт по смисъла на чл. 151 ЗУТ във вр с § 5, т. 43 от ЗУТ е подобряването и поддържането на сградата в изправност, без промяна на предназначението и обема й, което в случая не е налице с оглед установеното увеличение на обема, дори и без да се изследва вида на отделните СМР. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, поради неизпълнение на служебното начало-недаване на указания на жалбоподателя за нуждаещи се от установяване факти. Такива изрични указания са дадени в открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2016 г., като е отменен впоследствие и хода по същество с изрични указания до жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,