Решение № 7069 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2009 г.

Решение № 7069 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Апиа Плюс" ЕООД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. Стефко Михайлов, срещу решение № 1196 от 30 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 789/2008 година по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 1095/30 април 2008 година на зам.-кмета на община Бургас. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - община Бургас, чрез пълномощника си юрк. Златинка Райнова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Апиа Плюс" ЕООД срещу Заповед № 1095/30 април 2008 година на зам. кмета на община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на 10 бр. дървени навеси, поставени в ПИ № 101 по плана на ПЗ "Север", гр. Бургас. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че въз основа на сключен договор за наем със собственика на терена "Апиа Плюс" ЕООД е поставило 10 бр. навеси - неелектрифицирани и нетрайно свързани с терена, в ПИ № 101 по плана на ПЗ "Север", гр. Бургас. Установено е също така, че за поставянето на навесите не е искано и съответно не е издавано разрешение за поставяне по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Тези констатации са направени в съставения от служители на общинската администрация констативен акт № 103 от 23 април 2008 година, който акт е надлежно връчен на дружеството - жалбоподател. По делото не са представени доказателства, оборващи констатациите по посочения акт. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за премахване на преместваемите обекти, визирани в чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без разрешение. Описаните в съставения констативен акт обекти - 10 бр. дървени навеси, имат характеристиките на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Изложените в обратния смисъл доводи в касационната жалба съдът намира за неоснователни. Обстоятелството, че в текста на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не са посочени навесите като вид преместваеми обекти, не е основание да се приеме, че тези обекти не са преместваеми такива. Изброяването на различни видове преместваеми обекти - павилиони, кабини, маси и т. н. в нормата е примерно, а не изчерпателно, както се поддържа от касатора. Този извод се налага от самия текст на закона, предвиждащ изрично и други обекти. Ето защо като е приел, че поставените от касатора навеси са преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. С оглед горното оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,