Решение № 4322 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2011 г.

Решение № 4322 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Драгомир Георгиев Цветанов против заповед рег. № К- 7745/26.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Цветанов е служител кат. Г - II степен, инспектор, на длъжност инструктор V степен в Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Силистра при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. С предложение рег. № ПО-Л-1511/18.07.2011 г. директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Цветанов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 205-06-710/04.07.2011 г., установяваща, че към 01.07.2011 г. служителят има общо 36 години, 7 месеца и 9 дни осигурителен стаж, от които 34 години и 6 месецът са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и със заповед № К- 7745/26.07.2011 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на вътрешните работи) след предложение на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Предизвестието не е задължителен елемент от процедурата по прекратяване на служебното правоотношение, поради което отсъствието на такова не опорочава административния акт. В подкрепа на това заключение е нормата на чл. 247, ал. 1 от ЗМВР, според която при неспазен срок на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за срока на предизвестието. Ето защо доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта, е неоснователен. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж до 31.12.2011 г. 25 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 01.07.2011 г. има общ осигурителен стаж 36 години, 7 месеца и 9 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР общо 34 години и 6 месеца, т. е. повече от две трети. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Възраженията, свързани с липсата на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗМВР не следва да бъдат обсъждани, тъй като посочените текстове не са основание за издаване на оспорената заповед, която е постановена при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение