Решение № 487 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1618/2012 г.
ВКСII наказателно отделение03.12.2012 г.докладчик т Лиляна Методиева
Диспозитив
Оставя без уважение искането на осъдения Г. П. Ц. за отмяна по реда на чл. 423, ал. 1 и чл. 423, ал. 5 НПК на влязлата в сила присъда от 18.06.2010 г. постановена по н. дело № 30167/2010 г. по описа на Монтанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 487 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1618/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Г. П. Ц. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда от 18.06.2010 г. постановена по н. дело № 30176/2010 г. на Монтанския районен съд. От осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 423, ал. 1 и по чл. 423, ал. 5 НПК и се иска производството да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В подкрепа на искането за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 5 НПК се излага съображение, че е предаден от друга държава за изтърпяване наказанието по влязлата в сила присъда, при предоставени гаранции, че делото ще бъде възобновено. В подкрепа на искането за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 НПК се излага съображение, че до задържането му в Кралство Испания не е знаел за осъдителната присъда. В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа искането на тези основания. Гражданските ищци И. Б. И. и А. Б. А. предоставят на съда да прецени основателността на искането, а останалите граждански ищци не са взели становище по него. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно на двете основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 18.06.2010 г. постановена по Н. дело № 30167/2010 г. Монтанският районен съд е признал подсъдимия Г. П. Ц. за виновен в това, че в периода 1997 - 2000 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у А. В. М., В. И. И., Р. Б. Ц., К. С. Ц., К. Л. А., И. Б. И., И. Д. И., А. Л. Г., Т. Т. Г., Б. Ц. П., А. Б. А., В. И. И. и Н. В. Ц. и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 291 848.16 лв, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия, като го е осъдил да заплати на И. Б. И., К. Л. А., В. И. И., Н. В. Ц. и А. Б. А. посочените в диспозитива на присъдата суми. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок от задържането на осъдения за изпълнение на наложеното с присъдата наказание, когато е узнал за нея и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Видно от данните по приложеното дело, осъденият е уведомен в досъдебното производство на 26.07.2000 год., че срещу него е започнало полицейско дознание № 40/2000 г. за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 от НК изразяващо се в това, че за времето 1997- 2000 г. в гр. М., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това им причинил имотна вреда в размер на 250 000 лв, като измамата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Разяснени са му правата като уличен. Органът на разследването е преценил, че разпита му следва да се проведе след вземане на мярка за неотклонение. На същата дата е задържан за срок от 72 часа. На следващия ден му е поискана постоянна мярка "задържане под стража" и такава е взета с протоколно определение от 27.07.2000 год. по ЧНД 234/2000 г. на Монтанския районен съд. Разпита му като уличен е проведен на 17.08.2000 г. и при него е направил признания по обвинението, като е посочил шестнадесет лица, от които вземал парични средства със съзнанието, че не може да развива дейността, за която ги взема. С молба от 17.08.2000 г. е поискал промяна на мярката за неотклонение в по-лека поради влошено здравословно състояние. По нея съдът се е произнесъл с протоколно определение от 23.08.2000 г., като я променил в парична гаранция в размер на 1000 лв. Липсват данни кога е внесена паричната гаранция и е освободен от затвора. На 30.10.2000 г. делото е преобразувано в предварително производство и от този момент е имал недобросъвестно процесуално поведение, като се е укрил и проведените оперативно издирвателни мероприятия не са довели до издирването му. С постановление от 10.07.2001 г. е постановено принудителното му довеждане, като още преди това са събрани доказателства /л. 116 от досъд. производство/, че на 19.05.2001 г. е напуснал територията на страната. С постановление от 11.09.2001 г. производството по делото е спряно, а след възобновяването му е продължило и приключило в негово отсъствие, като му е назначен служебен защитник. След внасянето на обвинителния акт в съда първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да осигури правото му на участие в процеса. Изискал е данни за постоянен и настоящ адрес, събрал е доказателства, че на 6.01.2005 г. е напуснал страната на път за Кралство Испания и към 18.03.2010 г. няма данни за обратно връщане. При тези данни и като е преценил, че това няма да попречи на разкриването на обективната истина е разгледал делото в негово отсъствие. От изложеното следва да се приеме, че искането на осъденият за възобновяване производството по делото по реда на чл. 423, ал. 1 НПК е неоснователно. Целта на този институт е да се даде възможност на задочно осъдения да възстанови правото си на лично участие в процеса при вземане на решение за наказателната му отговорност Той обаче е допустим не във всички случаи на задочно осъждане, което би нарушило стабилитета на съдебния акт, а само когато правото му на участие в процеса е нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Законодателят изключва възможността за възобновяване на делото по този ред ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство е имал недобросъвестно процесуално поведение, възпрепятствало участието му по делото. В конкретния случай осъденият не оспорва, включително и в искането си, послужило като основание за образуване на настоящото производство, че е знаел за наказателното преследване и за взетата му мярка за неотклонение, но твърди, че не е знаел за постановената осъдителна присъда. Това незнание обаче се дължи на процесуалното му поведение. Сам се е лишил от правото си да участва при приключване на разследването и в съдебната фаза на процеса при вземане на решение за наказателната му отговорност и не може да черпи права от недобросъвестното си процесуално поведение. Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е допустим способ за решаването му, когато са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки. От една страна те касаят изпълнение на задълженията на решаващия съд по осигуряване личното му участие в процеса, а от друга страна преценката му, че разглеждането на делото по този ред няма да попречи на разкриването на обективната истина. По делото мотивирано е прието, че тези изисквания са налице. Не са налице и предпоставките по чл. 423, ал. 5 НПК за възобновяване производството по делото. С тази разпоредба се предоставя възможност на задочно осъдения, когато е предаден от друга държава за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание, да поиска възобновяването на наказателното дело. За основателността на искането е необходимо замолената държава, преди да допусне екстрадирането, да получи уверение от молещата държава, че гарантира на лицето, което предава, правото на повторно разглеждане на делото, при което ще бъдат спазени правата му. Това изискване по делото не е налице. С цел изпълнение на наложеното с присъдата наказание районният прокурор при Монтанската районна прокуратура Е. А. е издал Европейска заповед за арест от 9.08.2010 г. Тя е съставена в съответствие с изискванията на закона и в нея не се съдържат гаранции за възобновяване на делото. Осъденият е установен и временно задържан на 26.04.2012 г. на територията на Кралство Испания, след което е последвала процедурата по екстрадирането му. На 26.06.2012 г. компетентните испански власти са го предали на летището в гр. Мадрид на служители на ГД"Охрана" при Министерство на правосъдието на Република България без представяне на гаранции. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения за отмяна на влязлата в сила задочна присъда по реда на чл. 423, ал. 1 и чл. 423, ал. 5 НПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Цитирани разпоредби
2- чл. 54 НК
- чл. 209, ал. 1