Решение № 287 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 472/2012 г.

Решение № 287 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 472/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., всички от [населено място], срещу въззивно решение от 20.03.2012 г. по гр. дело № 588/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С определение от 31.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правни въпроси относно прилагането разпоредбата на чл. 266 ГПК по отношение допустимостта на новите доказателства във въззивното производство и указанията които може да дава въззивният съд при разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Р. К. К. и А. М. К., оспорват жалбата в писмено становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. ВКС, състав на II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 80/10.06.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. на Районен съд - Харманли. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., че Р. К. К. и А. М. К. са собственици на 848 кв. м., находящи се в северната част на ПИ с идентификатор № 77181.13.46 по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-9/2006 г. на ИД на АК - София, целият с площ от 1414 кв. м., означени с т. 1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице на л. 92 от делото. Въззивният съд е приел, че ищците претендират собствеността върху процесната част от 848 кв. м. от имот № 77181.13.46 на две основания: покупко-продажба въз основа на писмен договор от 20.11.1986 г. и придобивна давност. Договорът не ги легитимира като собственици, тъй като не е съставен в предвидената от закона нотариална форма. Договорът обаче служи за установяване началото на давностно владение, което продължава и досега. Давността е започнала да тече с отмяна на чл. 29 ЗСГ, предвиждаща забрана за придобиване по давност на недвижими имоти в градовете, и е изтекла през м. март 2000 г. През този период ищците са придобили процесната площ от 848 кв. м., представляваща самостоятелна кадастрална единица по плана от 1979 г., която неправилно е заснета като част от имот № 77181.13.46, записан като собственост на ответниците. Въззивният съд е основал изводите си на назначената от него и приета техническа експертиза, както и на събраните от него гласни доказателства, събрани с оглед направения нов доклад по чл. 146 ГПК. По правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, следва да се има предвид разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение по гр. д. № 899/2011 г., IV г. о., решение № 20/2011 г. по т. д. № 311/2010 г., IIт. о., с които е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства - за новооткрити и новонастъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция факти и доказателства, които са съществували, но които страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. При разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК и при прилагане разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им. При проверката за валидност и допустимост на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е недопустимо. Производството по делото се е развило по ГПК /2007 г./. Ищците са твърдяли в исковата молба, че са закупили с договор от 20.11.1986 г. 900 кв. м., представляващи парцел в чертите на Х. при съседи - казани за ракия на РПК, бетонов възел Б., А. Д., Д. Т. Оттогава имотът е ограден от имота на ответниците и го владеят. В КК от 2006 г. на града имотът е обединен с този на ответниците с идентификатор № 77181.13.46 с площ 1414 кв. м. Заявеното искане е било да бъде признато за установено, че ищците са собственици на 900/1414 ид. ч. от този имот. С решение № 50/2010 г. по гр. д. № 466/2008 г. на Харманлийския районен съд е прието за установено, че ищците са собственици на 848/1414 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 77181.13.46 по КК на Х. от 2006 г. С решение № 272/2010 г. по гр. д. № 375/10 г. на Хасковския окръжен съд е обезсилено решението на първоинстационния съд и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено придобивно основание - давност. При новото разглеждане първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на 848/1414 ид. ч. от процесния имот. При новото въззивно производство въззивният съд е оставил производството по делото без движение поради нередовност на исковата молба. Приел е, че искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР - спор за материално право вследствие на неправилно заснемане на имота на ищците като част от имот № 77181.13.46 и е дал указание да се уточни петитумът чрез конкретизиране реалната част на имота, върху която се претендира собствеността към момента на влизане в сила на кадастралната карта. С молба от 1.11.2011 г. ищците са уточнили, че са собственици по давност и покупко-продажба на 848 кв. м. в северния край на ПИ идентификатор 77181.13.46 по КК, одобрена със заповед от 23.03.2006 г. и на границите на имот № 3928 по КК от 1990 г., преработена със Заповед № 1151/1995 г., съгласно очертанията по скица от заключението на вещото лице. В съдебно заседание въззивният съд е направил нов доклад по чл. 146 ГПК /трети по ред/ и е разпределил доказателствената тежест в процеса. На ищците е указал да докажат, че са придобили процесната част от 848 кв. м. от имот № 77148.13.46 с валиден договор за покупко-продажба, респ. като докажат 10-годишно давностно владение, считано от 1986 г., както и че погрешно процесната част е заснета като част от имот № 77148.13.46. Допуснал е разпит на нови свидетели на ищците и е назначил техническа експертиза за установяване дали е налице грешка в кадастралната основа. Въззивният съд, оставяйки исковата молба без движение и давайки указания за формулиране на съответстващ петитум, неправилно е приел, че е сезиран с иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Ищците не са изменили иска си - за установяване правото на собственост към настоящия момент, а не към момента на влизане в сила на КК и за установяване допусната в нея грешка спрямо предходен план. Освен това съобразно разпоредбата на чл. 214 ГПК в първото по делото заседание ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск или обратното. Във въззивната инстанция е недопустимо да се предприеме изменение на основанието и петитума на иска. Като е приел, че е надлежно сезиран с иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и е разгледал този иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като ищците са претендирали, че са собственици на посочената идеална част от процесния имот на основание писмен договор и давностно владение. Въззивният съд е разгледал иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР като е приел, че се претендира право на собственост върху реална част от недвижим имот, съгласно посоченото описание, която погрешно е отразена в действащата кадастрална карта. Ето защо така постановеното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд на предявения иск въз основа на приетите по надлежния ред доказателства с оглед релевираните в преклузивните срокове възражения. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.