Решение № 9444 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2387/2017 г.

Решение № 9444 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2387/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. М. против решение № 2239 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12596/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Първо отделение, 11 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 225-359 от 13.12.2015 г., издадена от полицейски инспектор при ОСПС-СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът - Д. Б. - полицейски инспектор при ОСПС-СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цановска, в писмени бележки и в открито заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор - Г. Ц. М. срещу заповед за задържане на лице рег. № 225з-359 от 13.12.2015 г., издадена от полицейски орган при отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите, като по фактическите му установявания не се спори. От доказателствата в административната преписка, в това число докладна записка, е приел за установено, че жалбоподателят е задържан на цитираната дата в 00.40 часа и е освободен в 13.00 часа, като задържането е станало по сигнал от ОДЦ - 25 СДВР за лица, които драскат по паметника на Съветската армия. На място, изпратените полицейски служители намерили четири лица, които слизали по стълбището към паметника, като едното от тях държало флакон със спрей с боя, а във въздуха се носела миризма на ацетон. По паметника имало надписи "лустрация", "оставка", "реформа" и други подобни. След доклад до ОДЦ-СДВР по разпореждане от дежурния, четиримата, между които и жалбоподателят били задържани. В проведеното съдебно дирене, от разпита на разпитаните като свидетели двама от четиримата задържани, съдът е установил безпротиворечиво, че същите са писали със спрей боя по паметника, като твърденията им са, че по този начин са изразили свои политически виждания. Изложените факти се съдържат в изготвената в деня на задържането докладна записка. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, както и при спазване на приложимия материален закон и е съобразена с целта на закона. Приел е, че са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й - "достатъчно данни за извършено престъпление (чл. 325, ал. 1 от НК)", тъй като е установено, че задържаните лица, в това число и жалбоподателят, са писали със спрей върху паметник, кавито действия могат да бъдат квалифицирани като хулигански, тъй като са непристойни и изразяват явно неуважение към обществото. Отхвърлил е възраженията относно статута на паметника, както и че с действията е изразена граждански позиция, като е посочил, че за изразяване на такава са предвидени други механизми. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил наясно за какви действия, възприети от органите на реда за хулигански, е задържан и не са нарушени правата му на защита. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощие на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лица, при наличие на основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), тъй като безспорно е установено изписването на надписи по паметника на Съветската армия. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Правилно съдът е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Наложената принудителна административна мярка (ПАМ), по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За да бъде наложена ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление или съпричастност към извършването на такова, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни към момента на задържане да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление или е съпричастно към него. В случая, образуваното досъдебно производство, видно от представеното в настоящото касационно производство постановление от 18.03.2016 г., на Софийска районна прокуратура е прекратено по съображения, че не е изпълнен фактическия състав на престъпление от по чл. 325, ал. 1 от НК, но към момента на задържане преценката за наличие на данни за противоправно поведение, която е в рамките на оперативната самостоятелност на органа е обоснована. Към сочения момент, за да бъде наложена мярката не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, а е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него. Такива данни безспорно са били налице. Правилно АССГ е отчел посоченото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като е коментирал извършените и установени действия като хулигански. Обсъждането е в рамките на предмета на контрол за законосъобразност, с оглед вписаното като основание за издаване на оспорената заповед престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Става дума за оценъчна дейност дали извършените действия са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото по смисъла на законовата норма, за да се прецени дали действително към момента на издаване на заповедта е налице соченото основание. В правомощията на съда е и АССГ правилно е посочил, че действията са невъзпитани и демонстрация против обществения ред, т. е. отговарят на тълкуванието на понятието непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, дадени с ППВС № 2/1974 г. на ВС. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението, че нищо не е обосновавало налагането на тази тежка ограничаваща правата мярка. Съдът подробно е обсъдил, че при наличие на данни за извършено престъпление, без да е необходимо същото да е доказано с влязъл в сила акт на компетентен орган, или дори данните да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, което ще бъде предмет на последваща преценка от компетентните органи, само наличието на данни за съпричастност или извършване на престъпление са достатъчни за налагане на мярката, за да бъде препятствана възможността за извършване на престъпление - в случая продължаване на изписването на надписи по паметника, получили обществена оценка като неприемливи, чрез подаването на сигнал до полицейските органи за това поведение. Наложената мярка е пропорционална - наложеното ограничение не нарушава в по-висока степен от необходимото правата на лицето. Правилно от първоинстанционният съд е отхвърлено възражението, което се релевира и с касационната жалба, свързано със статута на паметника на Съветската армия, както и с твърдението, че чрез надраскването му се изразява гражданска позиция. Въпросът със статута на паметника следва да бъде решен от компетентните органи, но до разрешаването му, същият е елемент от градската среда, защитен е от авторско право и замърсяването му нарушава художествената му стойност, която както и политическата му символика са предмет на субективна преценка. Изразяването на недоволство от работата на изпълнителната власт, министър-председателя, главния прокурор, липсата на съдебна реформа, което право на изразяване на мнение е конституционно защитено - чл. 39 от Конституцията на Р. Б. (Конституцията), следва да се упражнява при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 от конституцията и следва да намери своите легитимни начини на проявление. По тези съображения, настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 и 143 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение