Решение № 2 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2024 г.

Решение № 2 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2024 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, главен юрисконсулт Л. Христова срещу решение № 932 от 16.05.2024 г. на Административен съд (АС) – Ловеч, постановено по адм. дело № 74/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. № 02-110-6500/768 от 09.01.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършените намаления и редукции на субсидията по заявените схеми и мерки от Ц. М. М. и преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е 30 дневен срок за издаване на административния акт и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, в условия на алтернативност счита, че е нищожно, поради пререшаване на спора с влязло в сила решение № 179 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 152/2022 г. на АС - Ловеч – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Твърди, че с посоченото решение не са давани указания на ДФЗ да представи документ за броя на растенията и процентът на живите от тях, поради което с оспореното решение АС - Ловеч пререшава спор, решен с влязло в сила решение и постановява нищожно решение. Оспорват се изводите на АС за неспазване на установената форма при издаване на УП и липсата на мотиви, позовавайки се на извършените проверки на място и представените контролни листи и доклади от ПНМ, които като официални свидетелстващи документи, имат обвързваща съда сила, относно фактите отразени в тях. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна, алтернативно прогласяване за нищожно на съдебното решение и потвърждаване на оспореното уведомително писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – Ц. М. М., чрез адв. М. Ичев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна. За да се произнесе по спора, АС - Ловеч е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание - неяснота относно фактическите и правни основания на описаните в табличен вид намаления и редукции по съответните схеми и мерки - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Въпреки констатирания порок на оспореното УП, съдът е счел, че събраните в хода на съдебното производство доказателства са достатъчни, за да обосноват извод и за неправилно приложение на материалния закон. От представените по делото доклади за проверки на площи и извършени проверки на място, съдът е преценил, че констатациите и в трите доклада, относно ореховите насаждения са, че част от трайните насаждения са липсващи или загинали, като процентът на живите растения е по малък от 70%. Съдът е приел, че в доклада липсват данни за общия брой на дръвчетата и съответно за броя на живите такива, за да може да се изчисли техния процент. Съдът е приел, че от представения по делото снимков материал също не може да се установи този брой, доколкото и от показанията на разпитаната св. А. Александрова - експерт в отдел "ТИ" към ДФЗ - Плевен се установява, че в протокола не е посочила точната бройка на живите растения за всеки един от парцелите. Съдът е стигнал до извод, че по делото и в административната преписка не е налице документ от който да се установява точният брой на живите растения. В резултат на тези установявания, съдът е стигнал до извод за недоказаност на констатациите в протоколите от извършените проверки на място, на които се позовава административния орган в оспореното УП за липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. По отношение на парцелите за които е констатирана нежелана растителност - орлова папрат, съдът е счел, че в докладите липсват данни как е била измерена височината на същата, за да могат да бъдат потвърдени констатациите на органа, че парцела е неподдържан. Отново е налице позоваване на показанията на св. Александрова. По тези съображения, съдът е стигнал до извод, че оспореното УП е издадено и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за нищожност на съдебното решение с доводи, пререшаване на спора, решен с влязло в сила съдебно решение № 179 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 152/2022 г. на АС - Ловеч. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и не страда от този порок. Нищожно е съдебно решение, което не е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. /Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС/. Нищожно е съдебно решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов ред. За да бъде обявено едно съдебно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Предвид конкретните данни по делото, относно решението чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, поради което следва, че съдебният акт е валиден и не е нищожен. На следващо място, макар и неотносимо към основанията за нищожност на съдебното решение, твърдението за пререшаване на спора, решен с влязло в сила съдебно решение е неоснователно. Това е така, защото с влязлото в сила решение решение № 179 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 152/2022 г. на АС - Ловеч е отменено предходно уведомително писмо с № 02 -110 -6500/768 от 10.03.2022 г. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, при съобразяване указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел I АПК и конкретно за посочване на фактически и правни основания от страна на органа. Спора по това дело не е разглеждан по същество и няма как да бъде пререшен от настоящия състав на АС - Ловеч, още повече предмет на разглеждане пред него е друг издаден индивидуален административен акт, настоящото УП и при разглеждане на спора, съдът дължи произнасяне, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК и проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, което съдебния състав е сторил в случая. Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и материалните разпоредби при постановяване на решението. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът на решаващия съд, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират, конкретните фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо на основание чл. 146, т. 2 АПК. В таблица 1 "Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 г., след извършени проверки за допустимост на площите" по заявените схеми и мерки срещу всеки един идентификатор на деклариран БЗС/парцел, освен площта на парцела и тази след извършени адм. проверки и съответната разлика, в колона 10 - като причина за недопустимост е посочена - 1*. В поясненията към колона 10 - причина за недопустимост на площите е посочена, отново "1*"- недопустима площ, установена чрез проверка на място, извършена по заявка с № 408823 от дата 13.11.2020 г. от Технически инспекторат към Разплащателна агенция. На следващо място в УП по всяка конкретна схема и мярка е посочена оторизираната сума и правното основание за това, но не и правното основание за извършените намаления на сумите в резултат на установената недопустимост на площите. В таблица 9 Натура 2000, група А (Постоянни пасища), относно парцел 05445 -1042 -1 -2 с площ 0, 28ха. е посочена наддекларирана площ в същия размер с основание - неспазени базови изисквания, съгласно чл. 13, т. 3 от наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамкова Директива за водите" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., без да е посочено конкретно кои базови изисквания не са спазени. В таблица 11 по отношение заявените парцели е установена наддекларирана площ, в колона 12 - неспазени базови изисквания е отбелязано "НЕ", а в поясненията е посочено- площ с неспазени базови изисквания, съгласно чл. 13, т. 3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Налице е противоречие между посоченото в колона 12 и поясненията към нея. Така посочените причини в писмото, ако могат да се приемат за фактически основания на органа, а те безспорно не са такива, са толкова неясни, без каквато и да е конкретика, декларативни, обозначени с легенди, че изобщо не става ясна действителната воля на административния орган за установената недопустимост на площите, респективно извършените намаления на исканите суми по съответните схеми. В уведомителното писмо няма изложени конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. След положените старателни усилия от страна на АС за разгадаване волята на административния орган за причините за извършените намаления, с оглед събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е стигнал до обоснован извод, че оспореното уведомително писмо е издадено и в противоречие са материалния закон. Безспорно е, че единствената отличима причина за недопустимост на площите, посочена в УП е "1*"- недопустима площ, установена чрез проверка на място, извършена по заявка с № 408823 от дата 13.11.2020 г. от Технически инспекторат към Разплащателна агенция. Безспорно е, че съдът трябва да приеме, без да е посочено в самото УП, че това е доклада за проверка на площи от извършена проверка на място чрез ДК на дата 13.11.2020 г., в който е посочена и докладна записка с изх. № 05 - 2 -152/250 от 21.10.2020 г. При тази проверка по отношение на заявените парцели е приложен дистанционен метод на контрол. По отношение на парцел с номер 47771743/05445 -1042 -1 -2 - 0. 28ха е установена недопустима площ, с позоваване на докладна записка от 21.10.2020 г. При ПнМ е установено, че на парцела е водена борба /премахване/ на нежелана растителност, (орлова папрат), но към момента на проверката целия парцел е с ново поникнали насаждения от орлова папрат с височина между 0, 30м и 1м. По отношение на останалите парцели, заявени като орехи, отново е налице позоваване на докладна записка от 21.10.2020 г. на началник РТИ - Плевен и резултати от извършена на 20.10.2020 г. ПнМ, при която е установено, че част от трайните насаждения за изсъхнали или липсващи и процентът на живи растения е по - малък от 70%. Дори да се приеме, че тези констатации от извършените проверки на парцелите са послужили на органа като фактически основания за постановения отказ, то правни основания отново липсват, както в доклада за проверка на място, така и в докладната записка и доклада за проверка на площи. Не са налице както фактически и правни основания и в представения доклад за проверка на място "Кръстосано спазване ДТИ частични -2020" от дата 10.12.2020 г., извършена на база докладна записка от 21.10.2020 г. В него единствено е потвърдена констатацията от извършената ПнМ от 20.10.2020 г., относно парцел с номер 47771743/05445 -1042 -1 - 2 с изчисление на процента на постоянно затревени площи (ПЗП) и установени нежелани растителни видове - орлова папрат от общо декларирана площ 3, 4 ха - установена - 0. 28ха с нежелани растителни видове и техния процент 8%. В забележка е посочено как се определя тежестта на неспазването, като 8% неспазване попада в графа ниска тежест (от 5 до 20%) включително. Отново липсват правни основания за установената недопустимост, които да послужат на органа за извършените намаления в оспореното уведомително писмо, в което както беше посочено по - горе, самият административен орган не е посочил конкретни правни и съответстващи на установените фактически такива при извършените проверки. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на АС, че при извършената ПнМ служителите на ДФЗ не са извършили преброяване на растенията (орехи), обстоятелство, потвърдено от разпитания по делото св. А. Александрова - експерт в отдел "ТИ" към ДФЗ - Плевен, както и не са установили колко от тях са живи и налични, поради което и констатациите им, че същите са под 70% са недоказани. Правилно съдът е посочил, че Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.) урежда: 1. критериите за класифициране на земеделските площи; 2. условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи; 3. допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските площи – чл. 1, ал. 1. В чл. 1, ал. 2, т. 3 от същата наредба е предвидено, че критериите и условията за допустимост по ал. 1 се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по следните схеми и мерки за плащане на площ: мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали). От страна на ответника не са представени доказателства как при извършената проверка на място е определено какъв е процентът на живите дървета в парцела, за да са приеме, че той е недопустим за подпомагане. С оглед събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели правилно съдът е посочил как е следвало да се установи процента на живите дървета. Ако ДФЗ е приложил друг способ, за да определи, че поне 70% от насажденията са живи, то той не е доказан по делото. Правилно в оспореното решение е прието, че не става ясно също така как е установен и процента на орловата папрат, за да се приеме, че парцела е неподдържан и е трайно неподходящ за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.) Правилно от събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е стигнал до извод, че изводите на административния орган за недопустимост на процесните площи от парцели са недоказани и констатациите от извършените проверки на място са надлежно опровергани от страна на земеделския производител. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото следва да му се присъди сумата от 1500 лв. договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като същото е близко до минималния размер, посочен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - не по - малко от 1200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение