Решение № 5599 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2013 г.

Решение № 5599 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Боснева, надлежно упълномощена, против решение № 238/3.01.13 г. по адм. д. № 299/12 г. по описа на Административен съд - Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Ружко Асенов Вощев в писмен отговор по касационната жалба излага съображения относно неоснователността й с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЦР-174/16.07.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен стоеж "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ VIII-755, поземлен имот с идентификатор 67653.912.222, кв. 37 по плана на гр. Смолян, изпълнен от жалб. Ружко Асенов Вощев. За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, първоинстанционния съд е приел, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и гарантиране участието в производството на всички заинтересувани лица. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК, е неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че жилищната сграда в имота е двуетажна, каквато е и пристройката към нея. Двата етажа са собственост на различни лица, първият на оспорващият Ружко Асенов Вощев, придобил собствеността по силата на н. акт № хх, т. II, рег. № 2812, д. № 242/6.10.09 г. а вторият - на лице, неучаствало в административното производство. Установено е, че двата законно построени жилищни етажа, представляващи самостоятелни жилища, са функционално свързани със съответните нива на пристройката. Времето на извършване на строежа административният орган е определил въз основа подписана от Ружко Асенов Вощев декларация /л. 45/. Не е отчетено, че декларацията е съставена чрез попълване на бланка, при което деклараторът е вписал ръкописно текст с описание на строежа и посочил годината на построяване в оставените в бланката свободни редове. Предвид посочената година на построяване, 1982 г., начина на изготвяне на декларацията и представения документ за собственост, административният орган е следвало да извърши допълнителна проверка относно характера на пристрояването и собствеността върху втория етаж на жилищната сграда. Като не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК административният орган не само е нарушил правото на участие в производството и на другия собственик на жилищната сграда, а е допуснал осъществяване на строеж от малолетно лице /данни относно възрастта на Ружко Асенов Вощев се съдържат в представения по преписката нотариален акт/. Предвид изложеното, противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционното решение се явява обосновано, постановено след съвкупна преценка на доказателствата по делото и в в съответствие с материалния закон. Следва обжалваното решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,