Решение № 2010 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2013 г.

Решение № 2010 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Райнов" ЕООД, гр. Благоевград, представлявано от управителя Вера Динова против решение № 2337/10.04.2013 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7997/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 9600-0060 от 24.02.2012 г. на Началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 223 от 23.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй като е извършена неправилна преценка на подлежащите на установяване в хода на проверката факти. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът - началникът на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Попгеоргиева, оспорва касационната жалба в с. з. и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционният съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид данните по делото, наведените касационни основания и извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Райнов" ЕООД срещу Решение № 9600-0060 от 24.02.2012 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 223 от 23.04.2012 г. на директора на Агенция "Митници" с което е определено за доплащане на разликата на заплатените и подлежащите на плащане публични вземания за мито в общ размер на 2096,14 лева и ДДС в размер на 419,13 лева, подробно описани за конкретния ЕАД. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с процесните ЕАД, дружеството е оформило внос от Конфедерация Швейцария на употребявани автомобили, поставени под митнически режим "свободно обръщение - крайно потребление", като ползва преференциално тарифно третиране за процесните стоки, въз основа на представени от него сертификати за движение на стоките EUR. 1 № № А0156392 от 15.04.2010 г., № А0156409 от 17.05.2010 г., № А0156412 от 28.05.2010 г., № А0156308 от 9.06.2010 г., № А0156428 от 17.06.2010 г., № А0156415 от 17.06.2010 г., № А0156429 от 9.07.2010 г., № А0156432 от 16.07.2010 г., № А0156455 от 5.10.2010 г., № А0156460 от 25.10.2010 г., № А0156500 от 21.12.2010 г., № А0156472 от 22.02.2011 г., № А0363507 от 24.02.2011 г., № А0363514 от 18.03.2011 г., № А 036535 от 19.05.2011 г., № А0363598 от 9.06.2011 г., № А0363600 от 17.06.2011 г., № А0363601 от 5.07.2011 г. и № А0363530 от 22.07.2011 г. Поради възникнали съмнения относно редовността на посочените сертификати EUR. 1, по искане на българските митнически власти е извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати. С писмо рег. № 4425/1043 от 23.01.2012 г. Агенция "Митници" уведомява Митница Столична за отговора по извършената последваща проверка на основание при която е констатирано, че сертификатите за произход за невалидни и автомобилите в тях да се считат за стоки с неопределен произход, съответно чл. 33 от Протокол 3 към Споразумението между ЕС и Конфедерация Швейцария, не могат да бъдат приети с цел ползване на предвидените в споразумението преференции. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, мотивиран е от фактическа и правна страна, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение материалната законосъобразност на определените допълнителни митнически задължения, съдът е приел, че със Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ, който се ползва при условията на чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б. Цитираната норма изисква при ползването на преференциалния режим за продуктите с произход от страна от ЕАСТ да се представят сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 - декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. В резултат на извършената от швейцарките власти проверка е констатирано, че износителите не са доказали произхода на автомобилите, поради което моторните превозни средства следва да се считат с неопределен произход, а издадените документи за произход - за невалидни. В тази връзка съдът е приел, че издадените от швейцарските митнически власти документи са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, които съставляват годно доказателство за извършените действия. Решението е правилно постановено. От швейцарските митнически органи е получен официален отговор, че износителите на стоки не са доказали произхода на автомобилите, поради което тези стоки следва да се считат с неопределен произход. Представените от жалбоподателя документи - оригинални сертификати за произхода на стоките EUR. 1 не могат да оборят констатациите на швейцарските митнически власти, т. к. чл. 200 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета е неприложим в случая и се изискват документи по Протокол 3 към Споразумението. Този Протокол вменява задължение на износителя да съхранява копия от доказателствата за произход и документите свързани с тях за определен срок. Установено е, че износителите не са изпълнили това свое задължение, което е обосновало извода, че стоките не са с произход ЕС и следва да се определят допълнителни публични задължения. Правилно съдът е приел за неоснователни твърденията на касатора, че доставчиците му не съхраняват тези документи, тъй като на основание чл. 28, т. 1 от Протокол Б към Споразумението износителят, подаващ молбата за издаване на сертификат за движение EUR. 1, има задължение да съхранява най-малко 3 години документите, посочени в чл. 17, ал. 3. На това основание се явяват неоснователни и релевираните в касационната жалба възражения относно примерните причини, поради които износителите не представят доказателства за произхода на стоката пред местните митнически власти. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение, с което жалбата на "Райнов" ЕООД е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на началника на митница Столична искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,