Решение № 7769 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2009 г.

Решение № 7769 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Тенис клуб 15-40", със седалище в гр. София, против заповед № ЛС-04-1002 от 14.08.2009 г., издадена от министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Моли за отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Административното производство е започнало по заявление вх. № 736/25.06.2009 г. от жалбоподателя за вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието. На 11.08.2009 г. по повод искането за вписване е изготвен доклад от главен експерт към отдел "Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел" към Министерство на правосъдието, в който е констатирано, че заявлението е подадено от легитимирано лице и към него са приложени всички изискуеми се документи за вписването. Посочено е, че сдружението първоначално е регистрирано в частна полза, а впоследствие с решение от 16.06.2008 г. е пререгистрирано за осъществяване на дейност в обществена полза. В доклада е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър, което в случая не е сторено. На 14.08.2009 г. министърът на правосъдието е издал оспорената заповед, като фактическите основания за постановяването й са идентични с изложеното в доклада. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗЮЛНЦ. Административният акт е постановен, без да се налице предвидените нормативни основания за това. Административният орган е отказал да впише в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност Сдружение с нестопанска цел "Тенис клуб 15-40", тъй като предвидения в чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ двумесечен срок за извършване на вписването е изтекъл, който факт е безспорен. Регламентирания в чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ срок не е преклузивен, поради което изтичането му не погасява правото на сдружението да иска вписване. ЗЮЛНЦ предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са били налице, а пропускането на срока по чл. 38, ал. 3 от закона не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър за вписване на юридическите лица с нестопанска цел. Двумесечният срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ за вписване на юридическите лица в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност е инструктивен. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). В подкрепа на изложеното и е обстоятелството, че законодателят е предвидил възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да заявят вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само поради това, че срокът е пропуснат, е в противоречие със закона. Ето защо оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗЮЛНЦ, а доводите на ответника за преклузивния характер на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ са неоснователни и не намират законова опора. Позоваването на чл. 37, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ не водят до обратния извод, тъй като първата норма регламентира, че съдебните и административните органи отказват вписване на юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на глава Трета от закона, които обстоятелства обаче не са послужили като основания за издаване на оспорената заповед и са неотносими към определения в чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ срок за вписване. Втората норма разпорежда, че юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието, но от тук също не следва извод за преклузивния характер на срока за вписване. С оглед на изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерство на правосъдието да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Тенис клуб 15-40" сумата 10 лв., представляваща внесена държавна такса. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение, но липсват доказателства същото да е заплатено, поради което такива разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,