Решение № 2 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2017 г.

Решение № 2 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Чамурлийски чрез пълномощника си адв. Е. Вутова, против решение № 357/06.10.2017 г. постановено по адм. дело № 250/2017 г. на Административен съд – Добрич. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, счита че същото е в противовес със събраните по делото доказателства. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, а с него и уведомителното писмо с което административния орган неправилно е преценил, че са налице основания да се откаже изплащане на цялата помощ, съобразно т. 4. 4 от договора. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез пълномощника си старши юрисконсулт В. Мирчев, с писмено становище, излага съображения, че не са налице касационни отменителни основания по реда на чл. 209 от АПК, поради което счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционния съд въз основа на събрания доказателствен материал по делото е формирал правилни, непротиворечиви и логически последователни правни изводи. Прави искане за потвърждаване на оспорвания съдебен акт, ведно с всички законни последици от това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 357 от 06.10.2017 г. по адм. дело № 250/2017 г. на Административен съд – Добрич е отхвърлена жалбата на И. Чамурлийски срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/2148/04.04.2017 г. за отказване на плащане по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014 – 2016 г. " издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че отказът за плащане по договора е правилен и законосъобразен. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя, че разходите са реално извършени и Държавен фонд "Земеделие" следва да изпълни заявката за плащане. На следващо място, съдът е установил, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно заповед № 03-РД-676/16.03.2017 г., с която изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал правомощието си по издаване уведомителни писма за отхвърляне на заявките за плащания на заместник- изпълнителния директор. Съдът не е установил допуснати съществени процесуални нарушения в административно производство, водещи до отмяна на уведомително писмо, както и че оспорвания административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Въз основа на което е неоснователно бланкетното твърдение на касатора за необоснованост, доколкото в касационната жалба не се съдържат конкретни пороци в това отношение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като е отговорено на относимите инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, както и при спазване на подписания между Държавен фонд "Земеделие" и И. Чамурлийски договор № 4556/07.05.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на "Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2014 – 2016 година", ведно с анекс № 1/05.06.2014 г. към него, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил правнозначимите доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че административния акт предмет на съдебно производство е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора, че реално разходите са извършени и затова ДФЗ е следвало да изпълни заявката за плащане. Установено е по делото, че касаторът е представил некоректна информация по изпълнението на договора между него и ДФЗ, като с това не е изпълнил основно задължение по сключения договор, установено в т. 4. 15 и т. 4. 19 да предостави на ДФЗ необходимата информация и документи, свързани с осъществяването на инвестицията, както и да уведомява писмено Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. Изпълнението на тези задължения изисква предоставяната на информация, която да съответства и на действителното състояние, а видно от доказателствата по делото касаторът е представил приемо-предавателен протокол за получени 50 кошера, за които впоследствие при проверката от служители на фонда е установено, че не се намират в стопанството му. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника такова възнаграждение, в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение