Решение № 5941 от 16.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, против решение 473 от 17.12.2021г. по адм. д. 582 по описа за 2021г. на Административен съд Стара Загора, с която е отменено решение 1040-23-78/14.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. Изложените съображения са за неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. Янколов от гр. Казанлък, обл. Стара Загора оспорва касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил решение 1040-23-78/14.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него Задължителни предписания ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., издадени от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Стара Загора, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на Янколов е предписано да заличи подадени по реда на чл.5, ал.4,т.1 от КСО осигурителни данни с код осигурен 12 за периода от 01.01.2012 до 17.05.2013г. Административният съд е мотивирал отмяната на оспорения пред него акт, след като изяснил основния по делото въпрос, а именно доказана ли е с надлежни доказателства приетата органите на НОИ липса на законово основание за провеждане на осигуряването на Янколов за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия и налице ли е основание подадената чрез декларация обр. 1 за лицето осигурителна информация с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица за този период, да бъде заличена. Понятията осигурител и самоосигуряващо се лице са изведени от разпоредбите съответно на чл. 5, ал. 1 от КСО и чл. 5, ал. 2 от КСО. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/в относимата редакция/, на посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в които е посочено, че самоосигуряващи се лица, които работят без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица следва да декларират това обстоятелство в Сметката за изплатени суми и следва да определят окончателен размер на осигурителния доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, за които обстоятелства се подават и съответните утвърдени образци на декларации в регламентираните за това от закона срокове. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица. По делото е било установено, че В. Янколов е регистриран в регистър Булстат, считано от 18.02.2010г., като лице упражняващо свободна професия. Видът на осигуряването на самоосигуряващото се лице е определен в подадената от него Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по образец, за започване на трудова дейност, като съгласно данните от Регистъра на осигурителите, жалбоподателят е декларирал осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, считано от 18.02.2010г., в качеството му на упражняващ свободна професия консултант. За периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г.,т.к.от лицето е подадена декларация за прекъсване на дейността считано от 18.05.2013г., в Регистъра на осигурените лица, за В.Я. са подавани данни с Декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице с отразен код за вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица, при съдържаща се информация за отработено време и дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО, определени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Пред първоинстанционния съд е установено, че Янколов се е осигурявал в качеството му на самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове. Осигурителните вноски за 2012г. и 2013г. са определени съгласно декларирания вид на осигуряване и подадените годишни декларации обр. 6 Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и са внесени в регламентирания за това срок. В подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и за 2013г., лицето е декларирало доходи в приложение 3 Доходи от друга стопанска дейност - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения и доходи от упражняване на свободна професия. Като основание за получените от Янколов доходи се сочат граждански договор 1 от 01.01.2012г. и граждански договор 7 от 02.01.2013г. , сключени с Венди-101 ООД за изпълнение на определени услуги, по които се е изплащало възнаграждение. Съдът е обсъдил и правното действие на влязъл в сила Ревизионен акт 241402236 от 25.08.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, с който по отношение на Венди-101 ООД, гр. Казанлък са установени по основание и по размер задължения за задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски, както и за данък по реда на ЗДДФЛ, отнасящи се за седем наети лица, между които и Янколов. В РА е посочено, че за тези лица, чрез сключването на договори за работа без трудово правоотношение /граждански договори/, се прикривали реално съществуващи трудови правоотношения, поради което подлежали на социално осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Именно в този РА бил формиран извод за липса на законово основание за осигуряването на Янколов като самоосигуряващо се лице, а осигуряването е следвало да бъде провеждано по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за положения от него труд по трудово правоотношение във Венди-101 ООД, гр. Казанлък. Тези изводи са приети и от органите по осигуряването при издаване на оспорените предписания към самоосигуряващото си лице. Първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на доказателства относно правната природа на правоотношението, въз основа на което Янколов е осъществявал трудова дейност за Венди 101 ООД и липса на извършена от органите по осигуряването преценка и мотивирани правни изводи за прикриване на фактическо трудово правоотношение и за липса на законово основание за осигуряването му като самоосигуряващо се лице. В решението си съдът обосновава и правен извод за липса на мотиви в административния акт относно възможността за коректно отразяване в РОЛ на информацията за вида на осигуряването и за отстраняване на несъответствията в осигурителния статус на лицето чрез въвеждане на вярна и коректна информация, в случай на изпълнение на предписанията. Според съда, заличаването на данните в РОЛ за осигуряването на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице преди подаването осигурителя от Венди 101 ООД на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за провеждано осигуряване на лицето по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положен труд по трудово правоотношение, би могло да има за последица лишаването на Янколов от осигурителен стаж за периода от 01.01.2012 г. до 17.05.2013г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необходимост от съобразяване на осигурителните органи с приетите фактически установявания в Ревизионен акт издаден на дружеството Венди 101 ООД, което следвало да е осигурител на адресата на предписанията, са неоснователни. На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Касационната инстанция намира за законосъобразни и правилни правните изводи на първоинстанционния съд. Установеното от органите по приходите в данъчно-ревизионно производство при извършената ревизия на Венди 101 ООД за прикрити реално съществуващи трудови правоотношения и определянето им като трудови отношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, е от значение за данъчното и осигурително облагане на ревизираното лице,като и за установените с влезлия в сила ревизионен акт данъчни и осигурителни задължения на Венди 101 ООД. Влезлият в сила РА на дружеството не се ползва със СПН по отношение на адресата на предписанията и не установява със задължителна сила, че получените от него доходи за осъществявана трудова дейност за Венди 101 ООД са от прикрити трудови правоотношения. Като изпълнител по граждански договор той не е обвързан с приетото от данъчните органи по отношение на фирмата, за която е извършвал услуги. Видно от данните по делото, органите на НОИ не оспорват факта на упражнявана трудова дейност от В. Янколов в периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г., както и обстоятелството на внесените от него осигуровки, както и данните подадени до НОИ като самоосигуряващо се лице. В този смисъл необосновани са изложените в предписанията мотиви, че осигуряването на лицето за този период следва да бъде провеждано по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО /като лице, полагащо труд по трудово правоотношение/, а не като упражняващо свободна професия самоосигуряващо се лице. Безспорно в правомощията на контролните органи на НОИ е да констатират действително съществуващи трудови правоотношения и да прилагат произтичащите от това правни последици за осигурителното правоотношение, вкл. чрез задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване, но в случая контролните органи на НОИ не са установили нарушения на чл.1, ал.2 от КТ при предоставянето на работна сила от Янколов за Венди 101 ООД,както законосъобразно е приел първоинстанционния съд, а са се ограничили да приемат за установено визираното в Ревизионния акт на дружеството. Липсват данни за проведена процедура по чл. 405а от КТ и за издадено постановление от контролните органи на инспекцията по труда, с които сключените граждански договори между Венди-101 ООД, гр. Казанлък и Янколов да са обявени за трудови. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и го отменил, Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,