Решение № 444 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 481/2009 г.

Решение № 444 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 481/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Л. И. И. против решение № 82 от 13.05.2009 г. по внохд № 98/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата изготвена от адв. Х. се прави само оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Намира го за несправедливо, след като предишните съдебни инстанции не са отчели в необходимата тежест смекчаващите отговорността обстоятелства, които са многобройни. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, с искане наказанието да се намали на две години лишаване от свобода. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 6 от 29.01.2009 г. по нохд № 898/08 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Л. И. И. в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", вр. с чл. 341, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаванеот свобода при първоначален "общ" режим. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд след проверка на решението в обжалвалата му част намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Направеното от подсъдимия самопризнание е основание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и по силата на закона наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въпреки отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Събрани са всички данни от предмета на делото по чл. 102 ПНК, които участват във формиране изводите на съда за правилната индивидуализация на наказанието и начина на изтърпяването му. Правилно са оценени по относителна тежест от съдилищата по същество наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Определено близко под предвидения в закона минимум, както аргументирано е приел и въззивния съд, не е явно несправедливо. Конкретния случай очертава висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. След като подсъдимият е напуснал произшествието е укрил трупа на пострадалата и направил опит да заличи следите, с цел да осуети разкриването на престъплението. Пияното състояние, макар и елемент от неговия състав, се явява и като отегчаващо обстоятелство, защото към момента на деянието неговата величина надхвърля три пъти инкриминираната в закона 0.55 %о. Деянието е извършено при наличието на два квалифициращи признака-"пияно състояние" и "бягство от произшествието". При тези факти като характеристики на дееца и деянието и моралната укоримост на извършеното след него, не дават основание за проява на по-голяма снизходителност. Противното искано от защитата е несъответно на целите визирани в чл. 36 НК по отношение на подсъдимия И, както и за останалите членове на обществото, в условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпленията от този вид с тежък резултат. Липсва явно несъответствие на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца. По размер и начин на изтърпяване е съобразено и с указанията надени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пл.на ВС. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,