Решение № 226 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 191/2009 г.

Решение № 226 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 191/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Задочно осъденият К. С. И. чрез свой з. е направил искане по реда на гл. 33 НПК за възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден от районния и окръжния съд в Благоевград, съответно като първа и втора инстанция, както и от ВКС като последна (трета) инстанция. Искането е датирано от неговия подател на 9 януари 2009 г. и първоначално се основава на факти, смятани за неизвестни на съдилищата, разгледали делото, но след това и съобразно дадените му указания, подателят на искането е уточнил, че има предвид специалното основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, което има задочно осъдения по него. Искането за възобновяване на делото е поддържано в съдебното заседание на ВКС, срещу него не възразява пострадалият, а прокурорът в тази инстанция е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери искането за основателно поради следното. Искането е подадено и се разглежда при действието на НПК след промяната му в края на 2008 г. (ДВ, бр. 109 от 23 декември 2008 г.). Според действащия чл. 423, ал. 1 НПК основателността на искането е поставена вече в зависимост от изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, т. е. преди всичко от връчването на подсъдимия на обвинителния акт или тъжбата, по които е образувано делото. Вярно е, че въпросната процедура е в сила едва с посочената промяна в закона, но в случая въобще не се е стигнало до връчването на обвинителния акт. Задочното провеждане на наказателното производство е започнало още в досъдебната му фаза, когато е станало ясно, че К. И. е напуснал страната на 21 октомври 2000 г. и е обявен за издирване с телеграма 1059 от 24 януари 2002 г. (л. 84 от делото в тази му фаза). При тези условия са постановени присъда № 952 от 18 март 2004 г. по н. о. х. д. № 225/2002 г. на районния съд, въззивно решение № 100 от 25 юли 2005 г. по в. н. о. х. д. № 670/2004 г., с което присъдата от окръжния съд, е потвърдена, и касационно решение № 478 от 25 май 2006 г. по н. д. № 1002/2005 г., с което ВКС е оставил в сила решението. Наказанието 4 години лишаване от свобода, което е наложено на К. И. при осъждането му, е с начало на изтърпяването му от 19 септември 2008 г. (л. 204 от съдебното дело в районния съд), когато И. е бил екстрадиран от Кралство И. и това е от значение не само за спазването на шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, но и за приложението на ал. 4 от разпоредбата. В последната насока ВКС смята, че развитието на делото до осъждането на И. не налага промяна на взетата преди спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража" (л. 181, гърба, съд.дело в първата инстанция). Ръководен от всичко изложено и съобразно всички останали, приложими разпоредби от гл. 33 НПК, ВКС-I наказателно отделение