Решение № 5911 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2018 г.

Решение № 5911 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на РДНСК – Югоизточен район и Религиозна институция Мюсюлманско изповедание против решение № 240 от 23.07.2018 г., постановено по адм. д. № 240/2018 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му, а първият касатор претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – главният архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя заповед № ДК-10-ЮИР-13/12.04.2018 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отменено като незаконосъобразно писмо от 16.02.2018 г. на главния архитект на Община Стара Загора, с което е отказано да се съгласува идеен инвестиционен проект за строеж "жилищна сграда в УПИ ІV-561, кв. 604 по плана на гр. Стара Загора", с възложител религиозна институция Мюсюлманско изповедание. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административното производствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспореното, пред началника на РДНСК – Югоизточен район, писмо не е индивидуален административен акт. Същото е част от производството по издаване на последния, като с него възложителят е уведомен за представяне на допълнителни доказателства и отстраняване на несъответствия със законовите изисквания във внесения проект. В писмото не се съдържа волеизявление за отказ да се съгласува инвестиционния проект по смисъла на чл. 141, ал. 3 ЗУТ. В производството по чл. 216, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ (отм.); , подлежат на обжалване отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти. В това производство могат да се обжалват изрични откази по чл. 141, ал. 1 ЗУТ, респективно актове за прекратяване на производството съгласно чл. 56, ал. 2 АПК, които имат характер на индивидуални административни актове, но не и волеизявления по смисъла на чл. 21, ал. 5 и чл. 30, ал. 2 АПК, предвид необжалваемостта им съгласно чл. 64 АПК. Следователно произнасянето по съществото на жалбата е в нарушение на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като отменя заповедта първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди РДНСК Югоизточен район да заплати на Община Стара Загора сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,