Решение № 15494 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2020 г.

Решение № 15494 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Пеева против решение № 348/24.06.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 1469/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-753-0024669/04.11.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Мел Ойл" ЕООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/ съгласно представения списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - "Мел Ойл" ЕООД, ЕИК 205170300 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Сан Стефано" 15, вх. Б, ет. 3, ап. 8 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Толев по съображения, изложени в писмени бележки и заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е била заповед № ФК-753-0024669/04.11.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ и пар. 22, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата, обн. ДВ бр. 52/2019 г. вр. Приложение № 1 "Функционални изисквания" – раздел IIIб, т. 1, б. "е" е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция и газстанция, находящ се в с. Васил Левски, община Карлово, Подбалкански път 641, стопанисван от Мел Ойл" ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 7 -дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 28.10.2019 г. е констатирано, че се използва ЕСФП модел "РЕД ЛОРИ ОЙЛ СИСТЕМ 1. 0" рег. № 435/2008 с ИН на ФУ RL000019 и ИН на ФП 73000019, въведено в експлоатация на 21.10.2019 г. До 14.10.2019 г. в обекта е функционирало ЕСФП модел "ОЙЛ СИС" с рег. № 3976418, ИН на ФУ ОS001854 и ИН на ФП 58004985, от което според справка в информационните масиви на НАП не са изпращани автоматично данни по изградената дистанционна връзка с НАП за всяка извършена продажба. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС в периода 01.10.2019 г. – 14.10.2019 г., за който са установени извършвани продажби и регистрирани данни от Z отчети. Според приетото от първостепенния съд по делото не е налице спор между страните за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. в периода 01.10.2019 г. – 14.10.2019 г. не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 5, изречение трето от същата, тъй като не е подавало данни от всяка фискална касова бележка автоматично по дистанционната връзка към НАП. Не е спорно също така, че това нарушение е резултат от неизпълненото в срок до 30.09.2019 г. задължение по пар. 22, ал. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г., обн. ДВ бр. 52/2019 г. вр. Приложение № 1 "Функционални изисквания" – раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение трето за въвеждане в експлоатация и използване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип. За да отмени заповедта, първостепенният съд е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност. Съдът е приел, че извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, е преустановено още на 14.10.2019 г. и при проверката в обекта на 28.10.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС не е констатирано. Не е налице нарушение и към датата на издаване на заповедта за налагане на мярката – 04.11.2019 г. Поради това според него ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения; предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, а прилагането на административна принуда след като административното нарушение е преустановено е в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора за това, че решението е недопустимо, тъй като към датата на постановяването му /24.06.2020 г./ е била издадена заповед за отмяна на запечатването № ФК-303-56/22.06.2020 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Изпълнението на оспорената заповед е неотносимо към преценката за нейната законосъобразност и не обуславя извод за липса на правен интерес от оспорването. Същото се отнася и до допустимостта на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че ПАМ, наложена след преустановяване на нарушението, няма как да постигне целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Вярно е, че в продължение на 14 дни не са били подавани данни от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП, но не е спорно, че в информационната система на НАП са регистрирани данните от издаваните Z отчети. Не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Съгласно чл. 12 ЗАНН по принцип с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Пример за това е ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, която се налага за вече преустановено нарушение, свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. За постигането на тази цел обаче в заповедта няма изложени мотиви, а и за същото нарушение е издадено наказателно постановление, с което по реда на ЗАНН на дружеството е наложена имуществена санкция. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение