Решение № 5078 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2013 г.

Решение № 5078 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на "Ремат" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, против решение № 1000/9.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3146/2011 г., по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/. В жалбата на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е налице реално осъществен ВОД, без да обсъди включително и потвърждението от получателя, в което е посочено само, че стоките са изпратени. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В жалбата на "Ремат" ЕООД, чрез адв. Е. Милушев се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се уважи жалбата на дружеството. Претендира разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на и посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 241101997 от 10.08.2011 г., потвърден с Решение № 1071 от 4.11.2011 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Ремат" ЕООД, са определени задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 136486,09 лв. и е начислен ДДС в размер на 17426,01 лв., ведно с лихви. С решението съдът е отменил РА, в ЧАСТТА, с която на "Ремат" ЕООД, е начислен ДДС в размер на 17426,01 лв., ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По жалбата на на "Ремат" ЕООД: За да отхвърли жалбата съдът е приел за установено, че за ревизирания период по ЗДДС от 1.01.2007 г. до 30.11.2011 г., законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици: "Си Трейд-1" ЕООД, ЕТ "ГРАНД-Сабри Козубалъков", "ОКСАЛИС" ЕООД, - "БРЕЗИТЕ" АД, ЕТ "АПОЛОН-Елена Стоева-Красен Георгиев". По отношение на доставчика "Си Трейд-1" ЕООД, за установено съдът е приел, че предмет на доставка са резервни части. ИПДПО е връчено на доставчика по реда на чл. 32 от ДОПК, като при извършена служебна проверка в регистрите на НАП е установено, че процесната фактура № 9/28.06.2007 г. не е отразена в дневника за продажби. От жалбоподателя са представени фактурата, нечетлив финансов бон, пътен лист, счетоводни регистри, справка за стоков поток, писмени обяснения, декларация. Декларирано е че транспортът на стоката е извършен за негова сметка със собствен транспорт - МПС "Форд Транзит" - бус като в представения пътен лист е посочен маршрут с. Могила-Пловдив-с. Могила. По отношение на "ГРАНД-Сабри Козубалъков", за установено съдът е приел, че предмет на сделките са материали по заявка, като от доставчика са представени копия на издадените фактури ведно с опис на продадените материали, оборотна ведомост за м. 08. и м. 01.2007 г., хронологични регистри на сметките, отчитащи начисления ДДС на продажбите, регистри на сметки клиенти, каса в лева, приходи от продажби. Представен е договор за доставка от 1.08.2007 г., сключен между страните, съгласно който стоките следва да се получат от купувача, от базата на продавача в гр. Велико Търново. При извършена служебна проверка в хода на административно обжалване е установено, че доставчикът не притежава база в гр. Велико Търново. Поради липсата на доказателства относно придобиването на процесните стоки и липсата на доказателства за наличие на обект - склад или друга база на доставчика, съдът е възприел доводите на органа по приходите, че представените приемателно-предавателни протоколи, не могат да се приемат като годни и достоверни доказателства, удостоверяващи предаването на стоките, както и пътните листи за извършен превоз на процесните стоки със собствен транспорт, тъй като не удостоверяват мястото, от което стоките са натоварени. Като допълнителен косвен довод за липса на реалност на доставката съдът е приел факта, че по пет от издадените фактури не са налице документи за извършен превоз, както и че две от издадените фактури не са отразени в дневник за продажби на ЕТ, като към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирано фискално устройство. Относно доставчика "ОКСАЛИС" ЕООД за установено съдът е приел, че предмет на сделките са материали по заявка. От доставчика са представени опис на продадените материали, приемателно-предавателни протоколи, хронологични регистри на сметките, отчитащи начисления ДДС на продажбите, приходи от продажби. В декларация, представляващият дружеството е посочил, че същото е притежавало необходимата ресурсна и кадрова обезпеченост към момента на издаване на фактурите - ползвало е собствен магазин, имало е назначено лице продавач, представя договор за сътрудничество и съвместна дейност с "Н. Ц. Б. Комплекс" ЕООД за съвместно ползване на склад, намиращ се в гр. София, кв. Връбница, ул. "Връх Манчо" № 60, за извършване на продажби на резервни части. Представения договор съдът е приел, така като и органът по приходите, че представлява намерение, без да са налице доказателства за действителното осъществяване на предмета му. На второ място, не се установява връзката на същия с процесните сделки, предмет на изследване. Мястото, от което са натоварени стоките не може да се установи нито от приложените към някои от фактурите описи, които изпълняват ролята на приемателно-предавателни протоколи, нито от представените от ревизираното лице пътни листи, в които е посочен маршрут Могила-София-Могила. На следващо място съдът е приел, че в приложените копия на фискални бонове към фактурите са отразени индивидуални номера на ФУ и на ФП, които се различават от регистрираните в НАП. Относно доставчика "БРЕЗИТЕ" АД, за установено съдът е приел, че предмет на доставките, посочен в процесните фактури е - стока. Съдът е обсъдил представените от доставчика: договор за доставка на оборудване, сключен между "Брезите" АД и "Ремат" ЕООД, приложения към договора, приемателно-предавателни протоколи, дневници за продажби, хронологични регистри на сметките, отчитащи начисления ДДС на продажбите и клиенти. От договора за доставка на вещи, съдът е приел, че последните стоките са индивидуално определени, като е представена и спецификация към договора, както и три приемателно-предавателни протоколи, за предаване на вещите в гр. Кърджали. Представените три пътни листи са с дати, съвпадащи с датите на приемателно-предавателните протоколи и в тях е отбелязан маршрут с. Могила-Кърджали-с. Могила, но не са посочени товари. При извършена служебна проверка е установено, че "Брезите" АД няма регистрирано фискално устройство с отразените във фискалните бонове номера на фискално устройство и фискална памет. Относно доставчика ЕТ "АПОЛОН-Елена Стоева-Красен Георгиев" за установено съдът е приел, че част от доставките са ДМА и материали, а по една фактура - услуга - ремонтно-възстановителни работи. От доставчика са представени счетоводни документи и договор за текущ ремонт, сключен между ЕТ "ГРАНД" и "РЕМАТ" ЕООД с две приложения, сключени граждански договори с шест лица относно наличие на работници за изпълнение на ремонтно-възстановителните работи в сградата и плаца на "РЕМАТ" ЕООД. Не са представени сметка 304 с аналитичност, от където да се установи наличието на процесните стоки, както и доказателства за наличие на собствен склад. От извършена допълнителна проверка е установено, че фискалните бонове са от фискално устройство - регистрирано на името на друга фирма. На името на ЕТ "АПОЛОН-Елена Стоева-Красен Георгиев" няма регистрирано фискално устройство в НАП. Относно извършена услуга - ремонтно-възстановителни работи, съдът е възприел изводите на органа по приходите, че липсват доказателства за закупени и вложени материали за извършване на строителните работи, а кадровата обезпеченост не е установена, тъй като не е налице информация, подадена в НАП за 2009 г. относно наличието на процесните граждански договори. Няма данни самите лица да са подали декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените доходи. Липсват данни за превеждане в приход на бюджета на удържаните осигурителни вноски. От изслушаното заключение на ССЕ, съдът е приел за установено, че към отделните фактури са представени приемно-предавателни протоколи и/или стокови разписки. Тъй като липсват данни за мястото на предаване на стоките и доказателства за собствените или наети от отделните доставчици складови помещения или търговски обекти, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит въпреки представените пътни листи, като към част от фактурите (подробно посочени в изслушаната ССЕ) липсват и представени пътни листи. В допълнение на посоченото, съдът се е позовал на факта, че към отделните фактури са представени фискални бонове или от нерегистрирано фискално устройство, или от такива, регистрирани на трети лица. От правна страна съдът е приел, че за доказване реалността на доставките на определена стока не е достатъчно наличието на данъчен документ, а и на такива удостоверяващи прехвърлянето на собствеността върху предмета на самата доставка - приемно-предавателни и транспортни документи, документи удостоверяващи заприхождаването и последващата реализация на закупените стоки и т.н. Произходът на стоките съдът е приел, че не е предпоставка за възникване и признаване правото на данъчен креди по една облагаема доставка, но в тези случаи следва по безспорен начин да се установи предаването и транспорта на стоките, респективно извършването на възложената услуга, каквито в случая липсват. Съставените пътни листи, по своето съдържание не могат да удостоверят вида на превозваните стоки, респективно въз основа на тях жалбоподателят при негова доказателствена тежест не е установил реалността на доставките на стоки и услуги. Решението е частично неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Относно доставките от "Си Трейд-1" ЕООД са представени процесните фактури и единствено пътен лист, без приемо-предавателни протоколи или товарителници, поради което правилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалното предаване, респективно получаване на процесните стоки. Относно доставките от "ГРАНД-Сабри Козубалъков", с предмет: материали по заявка, от съда са обсъдени представените копия на издадените фактури ведно с опис на продадените материали. Описите са двустранно подписани, като от представляващия дружеството, в хода на ревизионното производство, макар и след срока са представени оборотна ведомост за м. 08. и м. 01.2007 г., хронологични регистри на сметките, отчитащи начисления ДДС на продажбите, регистри на сметки клиенти, каса в лева, приходи от продажби, ведно с хронологичен регистър на с-ка 301. Представен е договор за доставка от 1.08.2007 г., сключен между страните, съгласно който стоките следва да се получат от купувача, от базата на продавача в гр. Велико Търново. От представляващия дружеството е декларирано осъществяване на търговски взаимоотношения с касатора, като липсват доказателства за наличие на база в гр. Велико Търново. Настоящият състав намира, че едниствено поради липса на доказателства за наличие на база в гр. Велико Търново, не може да се обоснове извода за липса на реалност, но при липса на доказателства за мястото на предаване на стоката и макар и не водещ фактът, че по пет от издадените фактури не са налице документи за извършен превоз, а две от издадените фактури, не са отразени в дневник за продажби на ЕТ и че към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирано фискално устройство, то законосъобразно съдът е приел, че не е установено реалното предаване и получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Относно доставката на услуга - ремонтно-възстановителни работи, извършени от ЕТ "АПОЛОН-Елена Стоева-Красен Георгиев" ЕТ, по делото е приет договор за текущ ремонт, сключен между страните с две приложения и сключени граждански договори с шест лица относно наличие на работници за изпълнение на ремонтно-възстановителните работи в сградата и плаца на "РЕМАТ" ЕООД. Представени са допълнителни доказателства за предаване и приемане на услугата - приемо-предавателен протокол от 17.06.2009 г., подписан от двете страни без възражения, но липсва индивидуализация на услугата. Не е представена количествено-стойностна сметка, досежно установяване на конкретните видове дейности по единични цени и респективно начина на определяне на уговореното и заплатено възнаграждение. Не е извършена проверка в счетоводството на доставчика досежно осчетоводените разходи, във връзка с процесните приходи, поради което правилно съдът е приел, че не е установен факта на реално извършване на процесната услуга, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи досежно твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Действително мотивите на съда досежно установеното от него от фактическа и правна страна са лаконични, като в основната си част решението възпроизвежда изводите на органа по приходите, но това нарушение на процесуалните правила не е от категорията на съществените. Макар и лаконични, изводите на съда се извеждат от установеното в хода на ревизията и приетата по делото ССЕ, която също е обсъдена с останалите доказателства по делото, поради което може да се направи извод досежно приетото за установено от съда, както от фактическа, така и от правна страна. Действително съдът не е обсъдил доводите на касатора досежно приложимата практика на СЕС, но това нарушение настоящият състав също намира за несъществено, тъй като не променя крайния извод на съда. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на решението на съда, поради позоваване на констатации за предходни доставчици, тъй като така, както е приел АС, произходът на стоките не е предпоставка за възникване и признаване правото на данъчен кредит по една облагаема доставка, но в тези случаи следва по безспорен начин да се установи предаването и транспорта на стоките, респективно извършването на възложената услуга. В случая липсват такива доказателства, като представените пътни листи, по своето съдържание не могат да удостоверят вида на превозваните стоки и връзката им с приемо-предавателните протоколи, за случаите, в които са представени. Позоваването от касатора на практика на СЕС по съединени дела №-80/11 и С-142/11 г. е неоснователно, тъй като е налице различна фактическа обстановка. В останалата си част жалбата е основателна. По идентични доводи относно доставчика "ГРАНД-Сабри Козубалъков", неправилно е приета от съда липса на реалност на доставка на стоки от доставчика "ОКСАЛИС" ЕООД. Видно от приетите по делото доказателства към всяка от процесните фактури са приложени и приети по делото опис на продадените материали и приемателно-предавателни протоколи, които са двустранно подписани от страните. От доставчика са представени доказателства и три декларации, като в последните е декларирал собствен магазин в гр. София, ул. "Овча купел-2" - търговски център и е обяснил механизма на извършване на доставката, вкл. досежно извършения превоз от получателя със собствен товарен автомобил. Декларирано е и обстоятелството, че към момента дружеството не извършва търговска дейност. В представените доказателства към опис на представени документи /л. 849, т. 4/ представляващият дружеството е посочил договор за наем на склад и собствен магазин, но същите не се намира по преписката. Приложен е само договор от 28.06.2008 г. /л. 890, т. 4/ за сътрудничество и съвместна дейност, в който доставчика ведно с друго дружеството се споразумяват да ползват съвместно складово помещение в гр. София, кв. Връбница, ул. Връх Манчо 60. Този договор действително има характер на споразумение, но не и за бъдещи намерения както е приел съдът и органът по приходите, поради което и при липса на оспорване по съответния процесуален ред на приетите по делото доказателства за предаване и приемане на стоките и извършения им превоз, ведно със заприходяване в счетоводството на получателя, незаконосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за реално предаване и приемане на процесните стоки. Относно доставчика "БРЕЗИТЕ" АД, решението е неправилно. Предмет на доставките, посочен в процесните фактури е - стока, като по делото е приет договор за доставка на оборудване, сключен между "Брезите" АД и "Ремат" ЕООД, приложения към договора, приемателно-предавателни протоколи, дневници за продажби, хронологични регистри на сметките, отчитащи начисления ДДС на продажбите и клиенти. При извършената служебна проверка е установено, че "Брезите" АД има деклариран адрес на търговски обект - производство и търговия в гр. Кърджали. Представени са три пътни листи с дати, съвпадащи с датите на приемателно-предавателните протоколи и в тях е отбелязан маршрут с. Могила-Кърджали-с. Могила, но не са посочени товари. За да приеме, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съдът е приел констатациите на органа по приходите, че при извършена служебна проверка е установено, че "Брезите" АД няма регистрирано фискално устройство с отразените във фискалните бонове номера на фискално устройство и фискална памет. Вторият довод е, че не са налице представени от доставчика доказателства за притежание на стоките, предмет на продажби - първични документи за придобиването на стоките и съответно счетоводни регистри за тяхното осчетоводяване и наличност към датите на фактуриране на "РЕМАТ" ЕООД. От приетото без оспорване заключение е установено, че доставчикът е начислил данъка като задължение към бюджета, като доставчикът е осчетоводил като приход сумите по процесните фактури. Закупените ДМА са осчетоводени в счетоводството на касатора, както и извършените ремонтно възстановителни дейности. В договора за доставка на вещи, стоките са индивидуално определени, ведно със спецификация към договора, както и три приемателно-предавателни протоколи, за предаване на вещите в гр. Кърджали. Представени са три пътни листи с дати, съвпадащи с датите на приемателно-предавателните протоколи и в тях е отбелязан маршрут с. Могила - Кърджали - с. Могила, с оглед на изложеното само поради факта, че е установено плащане по издадени фискални бонове, от нерегистрирано фискално устройство и липсата на първични документи за придобиването на стоките от доставчика, неправилно съдът е приел липса на реалност на доставката. Плащането на сумите по фактурите и липсата на доказателства за предходни доставки, за разлика от отменения ЗДДС не е сред изискванията за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. С оглед на изложеното, жалбата в тази си част е основателна. Относно доставчика ЕТ "АПОЛОН-Елена Стоева-Красен Георгиев", неправилно съдът е приел, че досежно доставките на ДМА и материали, липсват доказателства за реалното им предаване, респективно получаване. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че липсват приемо-предавателни протоколи, респективно транспортни документи, установяващи факта на предаване на стоката. Към всяка от процесните доставки са представени опис на доставени резервни части с данни - наименование на стоката, мярка, количество, ед. цена и стойност без ДДС, като същият е двустранно подписан. От заключението на вещото лице е установено, че доставчикът е начислил данъка и осчетоводил като приход сумите по процесните фактури. Действително от доставчика не са представени разпечатка на сметка 304 с аналитичност, откъдето да се установи наличието на процесните стоки, както и доказателства за наличие на собствен склад, но както беше посочено, произходът на стоката и плащането по доставката не са сред предпоставките за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Видно от заключението на вещото лице доставчикът е отразил счетоводно продажбата, като е кредитирал сметка "304" - стоки. Във връзка с транспорта на стоките за всички процесни доставки, експертизата е установила, че транспортът следва да е извършван със собствени транспортни средства, а именно - "Шкода Лиаз" с peг. № СТ 3539 АК - товарен бордови дизел, и "Форд транзит" с peг. № СТ 4918 СК, като съставените пътни листове съвпадат с датите на издаване на фактурите. Разходът на гориво е осчетоводено по дебита на сметка 601 разходи за материали и по дебита на с/ка 401 Доставчици, като е представен и договор с доставчик на гориво - "Джънпинг" ООД, поради което и като е приел липса на реалност на доставките, без да обсъди приетите и неоспорени по реда на ГПК доказателства за предаване и приемане на стоките, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази си част. По жалбата на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП: За да отмени РА в частта относно начислен ДДС за периода м. 01.2010 г. по декларирани извършени вътреобщностни доставки на резервни части по спецификация на обща стойност 87130.04 лв., съдът е приел за установено, че дружеството е декларирало ВОД за SC MOTOR BIKE S. R. L. Румъния. Плащането е извършено в брой. В хода на ревизията се констатира, че резервните части са от складовите наличности на дружеството, осчетоводени по сметка 302, през предходни години. Съгласно представените международни товарителници, за установено съдът е приел, че транспортът е за сметка на купувача и е извършен от фирма с румънска регистрация. В представените товарителници не е посочено дата и място на получаване на стоките. Съгласно приета допълнителна ССЕ след извършена проверка в информационната система VIES в НАП Пловдив през периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. е установено, че в м. юли 2010 г. има декларирани от страна на MOTOR BIKE S. R. L. доставки от "Ремат" ЕООД по процесните фактури. При така установеното съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС и е приел, че приетата по делото международна товарителница е подпечатана от страна на изпращача, превозвача и получателя. В същата са посочени място и дата на натоварване - Стара Загора, 1.11.2010 г., номерата на трите процесни фактури от същата дата, направление - SLOBOZIA, ROMANIA, като са попълнени данните на превозвача, номерът на превозното средство и тези на изпращача и получателя. При наличието на документ за извършен превоз, незаконосъобразно според съда, органът по приходите е приел, че липсват доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, удостоверяващи вътреобщностния характер на доставките, тъй като единствено липсата на дата на разтоварване на стоките, при надлежно положени подписи на получател, превозвач и изпращач и на посочено място на получаване не налага на извода за липса на реално напускане територията на страната. Този извод на съда не променя и факта на липсата на доказателства и на данни при граничните органи за преминаване на посоченото в товарителницата МПС през границата с Р. Румъния. Решението в тази си част е неправилно. Съдът не е отчел обстоятелството, че при извършена проверка по силата на международното сътрудничество е получено запитване от румънската данъчна администрация, в което е посочено, че представляващият дружеството MOTOR BIKE S. R. L е декларирал, че стоките не са получени. Приетата по делото товарителница е без дата, и в нея не е посочено място на приемане на стоката и място на доставяне, реквизити изискуеми съгласно чл. 6, т. 1, б. "г" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. По делото не са събрани други доказателства относно получаването на стоката. Действително когато превозът е осъществен от трето лице, писмено потвърждение от получателя е алтернативно изискване, но при констатирани непълноти в ЧМР, досежно релевантните факти на място на приемане и доставяне на стоката, то декларираното от представляващия дружеството MOTOR BIKE S. R. L, че стоките не са получени е следвало да бъде обсъдено от съда при оформяне на решаващия извод за реалност на процесния ВОД. В този смисъл не следва да бъде кредитирано /отново необсъдено от съда/ представеното от доставчика "потвърждение" за получена стока, тъй като в същото е посочено само, че на 11.01.2010 г. доставчикът е изпратил от територията на страната до Слобозия, на територията на Румъния, стоки по процесните фактури. Липсва адрес на румънския контрагент, както и деклариране на получаване на стоките, съгласно изискванията на действащата за процесния период разпоредба на чл. 45, т. 21, б. "а" от ППЗДДС, а именно в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В тази насока съдът не е обсъдил и противоречивите обяснения, дадени от ДЗЛ относно факта, кой е поръчал стоката от името на румънското дружество, като е неоснователен доводът в касационната жалба за липса на доказателства за плащане по процесния ВОД, тъй като видно от заключението на ССЕ, в счетоводството на ДЗЛ са осчетоводени получени плащания в брой по декларираните от дружеството ВОД - към Р. Румъния. Предвид т. 42 от решение на СЕС по дело С-409/04 г., съгласно която чл. 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе предвид терминът "изпратен (и)", употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, се налага изводът, че комулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено. Съгласно т. 71 от същото решение в рамките на преходния режим на вътреобщностна доставка и придобиване е необходимо, с оглед осигуряването на правилното събиране на ДДС, компетентните данъчни органи да проверяват независимо едни от други дали са изпълнени условията за вътреобщностното придобиване, както и за освобождаването на съответната доставка. Ето защо, макар и представянето от купувача на данъчна декларация, свързана с вътреобщностното придобиване, да може да представлява указание за действителното прехвърляне на стоките извън държавата-членка на доставката, една такава декларация няма решаващо значение с оглед на доказването на освободена вътреобщностна доставка, поради което неправилно съдът е приел, че фактът, че стоката е декларирана от румънския получател, макар и няколко месеца по-късно, налага на извода за реалното й получаване, без данни за конкретна дата. С оглед на изложеното и като не е обсъдил всички приети по делото доказателства, съдът е достигнал до необосновани доводи за получаване на стоката от румънското дружество, поради което решението като неправилно в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата в тази й част. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, "Ремат" ЕООД следва да заплати сумата от 2250 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, следва да заплати на "Ремат" ЕООД сумата от 120 лева, направени разноски по делото пред първоинстанционния съд, като адвокатско възнаграждение не се дължи, поради липса на уговорено и заплатено такова. По компенсация "Ремат" ЕООД, следва да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 2030 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,