Решение № 17247 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2011 г.

Решение № 17247 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1394 от 25.03.2011 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 7986/2010 г., Административен съд София - град е: 1) отменил заповед № 91-О-543/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-434/18.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град; 2) разпоредил изпращането на делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, действащ чрез пълномощника адв. Янев. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на Административен съд София - град. В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на касатора поддържа касационната жалба и развива допълнително аргументи в подкрепа на заявеното с нея искане. Ответникът по касация Мария Григорова Микова от гр. София в писмен отговор и упълномощеният от нея да я представлява пред ВАС адв. Минков в съдебно заседание оспорват касационната жалба и молят същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № 91-О-543 от 24.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която на Мария Микова е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2010/2011 г. с мотив, че тя притежава втори имот в с. Роглец, община Ружинци, област Монтана, който може да бъде източник на доходи, с което не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-01-434/18.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. В хода на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установена верността на направената фактическа констатация от администрацията, че Мария Микова притежава правото на собственост върху постройка и дворно място в с. Роглец, обл. Монтана. За да уважи въпреки това жалбата, с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел за неустановено, че притежаваният от Микова втори недвижим имот (освен собственото й тристайно жилище в гр. София) може да бъде източник на доходи. Въз основа на това е формулиран извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Този извод на съда е в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. В случая е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление, а издадената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Наличието на правото на собственост в патримониума на Микова на недвижим имот като притежавания от нея в с. Роглец, априори детерминира възможността й да се сдобие с допълнителни доходи: същата би могла да го продаде, респ. да го отдаде под наем или да се разпореди по друг възмезден начин с него. В нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер трябва да са тези доходи, поради което е напълно ирелевантен размера на насрещната парична престация на евентуалния й контрагент. С оглед на това администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социално подпомагане, предвид констатираната пречка за това - неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. За да възникне право на социална помощ, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и неговото неналичие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на исканата помощ - т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на Мария Микова отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2010/2011 г., е материално законосъобразна. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касационния ответник да му се присъдят сторените деловодни разноски. За пълнота на изложението и във връзка с направените коментари от страните следва изрично да се отбележи, че доколкото процесната заповед не се основава на чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗСП, за изхода на спора е ирелевантен факта, че Микова сама обитава собствено тристайно жилище (което само по себе си също преклудира възможността й да получи целева помощ за отопление), а представените пред настоящата инстанция писмени доказателства касаят обстоятелства, несвързани с касационните основания. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,