Решение № 7518 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2016 г.

Решение № 7518 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б енд Б трейдинг" ООД със седалище гр. В., чрез пълномощника му адв. С. Ж., срещу решение № 2523 от 26 ноември 2015 г., постановено по адм. дело № 643/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 13BG002002Н0003622/10 януари 2013 г., издадено от началника на МП "В. З.". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Митнически пункт (МП) "В. З.", чрез процесуалния си представител юрк. Л. Т., в писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Б енд Б трейдинг" ООД срещу решение към ЕАД № 13BG002002Н0003622/10 януари 2013 г., издадено от началника на МП "В. З.", с което са направени корекции в ЕАД № 13BG002002Н0003622/10012013 и на дружеството са определени допълнителни задължения за митни сборове, както следва: А00 (мито) - 3837,48 лева, и В00 данък върху добавената стойност (ДДС) - 10 361,19 лева. Съдът е приел, че при издаване на оспореното решение административния орган не е извършил нарушение на закона, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е осъдил дружеството - жалбоподател да заплати разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Административният орган е приел, че за внесената стока - плат/хастар от синтетични влакна, 52 555 кв. м.; 205 ролки, с получател дружеството - жалбоподател, не може да се приложи Общата система тарифни преференции, представляващи нулева ставка на митото за внос на стоки с преференциален произход. Административният орган е достигнал до този извод в резултат на проверка, извършена на основание чл. 97у от Регламент 1063/2010 г. на Комисията от 18 октомври 2010 г., на представения сертификат за произход форма А № А2070210/13 декември 2012 г., чрез запитване до съответните оторизирани власти в Бангладеш. В отговор е получено писмо № 26.02.0000.052.47.214. 13/1811 от 26 май 2014 г. от Бюрото за насърчаване на износа, Бангладеш, в което се заявява, че представеният сертификат за произход не е издаден от Бюрото за насърчаване на износа, Дака, Бангладеш, както и че оригиналният екземпляр на въпросния сертификат, форма А, изпратен от митническите органи, е фалшифициран документ, в който е използван фалшифициран печат и фалшифициран подпис на служителя от Бюро за насърчаване на износа. В резултат на служебна проверка, административният съд е установил, че Бюрото за насърчаване на износа е структурно звено към Министерството на търговията на Бангладеш и е приел, че изпратеното от него писмо има характер на официален документ. Пред съда "Б енд Б трейдинг " ООД е оспорило автентичността на писмо № 26.02.0000.052.47.214. 13/1811 от 26 май 2014 г. от Бюрото за насърчаване на износа, Бангладеш, но не е представило никакви доказателства в тази насока в откритото производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Единственото оплакване, направено в касационната жалба, е твърдението, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал оспорения документ да бъде легализиран съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на официалния документ пада върху страната, която го оспорва. Съобразно тази разпоредба е и определението от съдебното заседание, проведено на 22 април 2015 г., с което съдът е открил производство по оспорване на процесното писмо и е указал на дружеството - жалбоподател, че носи доказателствената тежест за установяване на неговата неистинност. Неоснователно е и възражението, че писмото, издадено от Бюрото за насърчаване на износа, Бангладеш, представлява частен документ, тъй като не е легализиран съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Такова изискване - да се представя легализиран превод на документ, не е предвидено нито в чл. 14, ал. 3 от АПК, нито в чл. 185 от ГПК. В двете разпоредби изискването е само за точен превод на български език, като в ГПК е посочено, че същият трябва да бъде заверен от страната, което изискване в случая е изпълнено. При тези обстоятелства, правилен е извода на съда, че внесената стока не може да се ползва от Общата система тарифни преференции и като е отхвърлил жалбата е постановил законосъобразен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на ответника по касация, началникът на Митнически пункт "В. З.", за присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,