Решение № 4068 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16778/2009 г.

Решение № 4068 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16778/2009 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център - гр. Варна, срещу решение № 1793/30.10.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХI състав, по адм. д. № 3230/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областен управител, с която е одобрен ПНИ за зем. земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о., местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна в частта за имот № 1984 и е върнал преписката на Областния управител-Варна, за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, като е присъдил и направените по делото разноски. За да постанови решението си административният съд е приел следното: Производството е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Петко Костов и Боян Костов-граждани на Германия, срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител, в посочената част. Жалбоподателите се легитимират като собственици върху имота, придобит по наследство от Антон Димитров Костов, починал на 03.02.1991 г. /свидетелство за колективно наследство, представено по делото/. Последният е придобил имота по дарение, обективирано в нот. акт № 42/13.12.1972 г., видно от който, Димитър Костов Николов дарява на сина си Антон Димитров Костов вилно място от 763 кв. м, съставляващо парцел ХVII-83 по плана на м."Монастир тепе", гр. Варна. Съдът намира за неоснователен доводът на областния управител, че оспорването е недопустимо с оглед обстоятелството, че жалбоподателите са чужди граждани /което си становище съдът подробно е обосновал/. С цел установяване идентичност на имота по ПНИ с този, придобит от жалбоподателите, бе допусната СТЕ, заключението по която е категорично, че имотът, придобит от жалбоподателите попада в обхвата на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед и представлява северната част от имот № 1984 по ПНИ. Това заключение не е оспорено от страните и доколкото същото не противоречи на ангажираните по делото доказателства, съдът го приема за обективно изготвено. Видно от представеният към административната преписка Регистър на имотите към ПНИ, на имот № 1984, състоящ се от 2060 кв. м, като собственици са посочени наследниците на Добринка Панайотова Влахова. Видно от представеното у-ние за наследници, заинтересованата страна Камен Димитров Костов е единствен неин наследник, особеният представител на когото твърди, че жалбата е основателна и моли съдът да я уважи. В регистъра не е посочено основанието за вписване на наследниците на Добринка Панайотова Влахова като собственици на имот 1984 по ПНИ. С оглед дадената от съда възможност на ответника да ангажира доказателства, че с основание наследниците на Добринка Влахова са посочени като собственици на имот 1984, е представен коментирания по-горе нот. акт № 15/29.04.1957 г., видно от който Димитър Костов Николов е закупил нива, находяща се в землището на с. Виница, от която през 1972 г. дарява на сина си Антон Димитров Костов 763 кв. м, който имот според вещото лице, представлява северната част от имот 1984 по ПНИ. При тези данни съдът е приел, че при постановяване на процесния акт, административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, от значение за случая, съгласно чл. 35 от АПК. За жалбоподателите по ПНИ, одобрен с процесната заповед, не е отреден имот, съгласно изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Към момента на издаването на заповедта не е имало законно основание за областния управител да впише като собственици на целия имот № 1984, с площ от 2060 кв. м, наследниците на Добринка Панайотова Влахова. Административният орган е длъжен при одобряването на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците, такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. С ПНИ следва да бъде отреден имот и за наследниците на Антон Димитров Костов, съобразно наследствените им права върху имот с площ от 763 кв. м, находящ се в северната част на имот № 1984. С оглед изхода на спора са присъдени и направените по делото разноски. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не могат да бъдат споделени изводите на съда относно активната легитимация на жалбоподателите. Видно от свидетелството за колективно наследство наследниците на Антон Димитров Костов са немски граждани, които не притежават българско гражданство. Освен това съдът е следвало да конституира като заинтересовани лица Дора Шарлоте Костов и Стефан Костов. Твърди се също, че с нот. акт № 15/1957 г. Димитър Костов Николов купува нива от около 1-7 дкр. при съседи: от три страни Филип Радев и д-р Васил Петров. С нот. акт № 42,том ХII, д. № 4947/72 г. Димитър Костов Николов дарява на сина си Антон Димитров Костов вилно място от 763 кв. м, съставляващо парцел ХVII-83 по плана на."Манастир тепе", незастроено, при граници: Цветана Карева, Георги Кирков, Стефан Даскалов. Видно от СТЕ, имотът е индивидуализиран по изработен през 1969 г. проект за регулация, който не е одобрен и не е бил действащ. Димитър Николов е продал 763 кв. м ид. част от притежаваната от него нива от 1.7 дкр, а не реално обособен имот с граници и площ. Последващ КП за местността е изработен през 1987 г. с нов проект за регулация, изработен през 1990 г., който също не е одобряван. От горното се налага извода, че промяна в конфигурацията на ПИ 1984 г. не следва да бъде извършвана. Ако съдът приеме, че жалбоподателите са могли да се легитимират като собственици на част от ПИ 1984 г., то за адм. орган възниква задължението да внесе промяна единствено в регистъра към ПНИ и да отрази съответните ид. части за всеки съсобственик. Ответните страни - Петър Костов и Боян Костов, чрез пълномощника си-адв. Цветелина Липова, с писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна, като излагат следните доводи: Жалбоподателите се легитимират като съсобственици на имот, който е включен в обхвата на ПНИ, предмет на обжалваната заповед. В акта за собственост имотът се индивидуализира като вилно място-парцел ХVII-83 по плана на м. "Манастир тепе", гр. Варна. Противно на твърденията на касатора, изложени в жалбата, от събраните доказателства не е установено, че към датата на придобиване на имота, същият е представлявал селскостопанска земя. Същият се намира във вилна зона и не представлява селскостопанска земя по смисъла на ЗС. Към момента на откриване на наследството ЗСПЗЗ не е бил в сила, но дори и по този закон процесният имот не може да се квалифицира като зем. земя. Касаторът неправилно се позовава на включването на имота в строителните граници на населеното място, като определящ неговото предназначение. Имотът има статут на вилно място, а не на селскостопанска земя и за определянето му като такъв е без значение дали и кога е включен в строителните граници на населеното място. Приложената към СТЕ скица-копие от КП от 1969 г. показва, че имот 1984 и всички съседни на него са застроени-заснети са масивни сгради. Заинтересованата страна: Камен Димитров Костов, чрез определения му особен представител-адв. Милена Колева Димитрова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за законосъобразно и правилно и иска да бъде потвърдено. Когато през 1957 г. Димитър Костов купува нива в посочената местност, от около 1.7 дкр, той придобива собственост в състояние на българско гражданство. Така придобитата собственост се гарантира конституционно и към настоящия момент, гарантирала се е и към 1991 г. Това, че индивидуализацията на имотите не е правилна в даден момент, както и това, че съответните планове, при които са станали прехвърлителните сделки, не са били одобрявани, са недостатъци в дейността на администрацията и същите не биха могли да засегнат неприкосновеността на собствеността на лицата като такава. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е изложил подробни мотиви могат ли германски граждани за придобият имот в страната, ответниците по касационната жалба придобиват имота не с отреждането на отделен имот в ПНИ и посочването му в регистъра като собственици, а са придобили същия въз основа на нотариален акт за имота на починалия баща. Той е починал през 1991 г., а от 1992 г. е отменен чл. 50 ЗН, който предвиждал 5 години срок за приемане на открито наследство. И другото оплакване в касационната жалба е неправилно имотът на ответниците от 763 кв. м. попада в северната част на имот 1984 и следва да бъде нанесен като отделен имот с достъп до него. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съдът е отговорил много подробно на всички доводи на страните, включително на това на адм. орган за възможността жалбоподателите да придобият процесния имот по наследство. Настоящият състав възприема изцяло изложените от съда доводи в тази връзка и не намира за необходимо да ги приповтаря. Съгласно представеното свидетелство за колективно наследство, Антон Димитров Костов, починал на 03.02.1991 г., е наследен от: Дора Шарлоте Костов-съпруга и три деца: Боян Костов, Петко Костов и Стефан Костов. Жалбоподателите се легитимират като наследници на процесния имот и имат активна легитимация за оспорване на заповедта на областния управител. Обстоятелството, че не са конституирани като заинтересовани страни останалите двама наследника на Антон Костов засяга само техните права, а не тези на областния управител. Същият не може да предявява чужди права пред съд. От друга страна, призоваването на същите е било задължение на адм. орган в административното производство. Като заинтересовано лице по делото е конституиран единственият наследник на Добринка Панайотова Влахова, на чието име е записан в регистъра за собствеността целия имот ПИ№ 1984 и същият не оспорва жалбата, видно от становището на особения му представител. Правилно съдът е приел, че за наследниците на Антон Димитров Костов не е обособен имот по ПНИ, съобразно установените им права на собственост. Неоснователно е и другото оплакване на касатора - че следвало да се отмени оспорената заповед само по отношение на записването в регистъра на собствеността, но не и относно обособяването на отделен имот. С нот. акт № 42/1997 г., Димитър Костов Николов е дарил на сина си Антон Димитров Костов реално обособен имот - дворно място от 763 кв. м, съставляващо парцел ХVII по плана на м. "Манастир тепе", гр. Варна, при посочени граници, а не ид. част от имот. За същите следва да бъде отреден отделен имот с достъп до него, както правилно е приел съда, а и наследникът на собственика, посочен като такъв в регистъра към ПНИ, не оспорва правата на жалбоподателите. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,