Решение № 5729 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2017 г.

Решение № 5729 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на заместник Директора на ТД на НАП - гр. Б., срещу решение № 1389 от 19.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1457/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № 2231 от 29.08.2016 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Б., с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект" - пицария "Рубин", находящ се в ММЦ, гр. П., общ. Приморско, област Б. за срок от един месец. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - "С." ЕООД, не е взел становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба. Налице е основание за отмяна на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 2231 от 29.08.2016 г. издадена от заместник-директора на ТД на НАП -Б., с която на "С." ЕООД, е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, запечатване на търговски обект - пицария "Рубин", находящ се в ММЦ, гр. П., общ. Приморско, област Б. за срок от един месец. За да отмени оспореният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в него не са изложени в пълен обем фактически основания, които да обосноват налагането на ПАМ. Прието е, че при издаването на заповедта е нарушено изискването предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това нарушение препятства проверката, която съдът следва да извърши относно правилното приложение на материалния закон към установените факти и обстоятелства при извършената проверка на търговския обект. Липсата на мотиви при издаването на административен акт е абсолютно основание за неговата отмяна. Решението е правилно. Не е спорно между страните, че при проверка, извършена на 27.07.2016 г., в търговския обект на дружеството - пицария "Рубин", находящ се в ММЦ, гр. П., общ. Приморско, обл. Б., е установено, че в 00:34 ч. не е издаден фискален бон от работещо в обекта фискално устройство, за сумата от 10.49 лв., платена в брой. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка - запечатване на обект до един месец /съгласно редакцията на разпоредбата към датата на издаване на заповедта - 29.08.2016 г. /се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Не се спори между страните, че такова нарушение е извършено от ответника по касация. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това означава актът да бъде мотивиран. Мотивите на акта, представляват връзката между установената от органите фактическа обстановка в конкретния случай и приложимата правна норма. При констатирано нарушение - "неиздаване на фискален бон" за извършена продажба в търговския обект, е необходимо излагане на мотиви относно това за какъв срок се налага принудителната административна мярка. Определеният от Зам. Директора на ТД на НАП Б., срок със заповед № 2231/29.08.2016 г. за налагане на ПАМ е един месец/ съгласно редакцията на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, към 26.07.2016 г./, което е максимално предвидения в закона срок. Макар да се е позовал на принципа за съразмерност, административния орган не е наложил санкцията съобразявайки се с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, като в обжалвания акт са изложени прекалено общи мотиви, които могат да се отнесат по отношение на всяко едно дружество, допуснало нарушение от вида на процесното. Липсата на конкретни и ясни мотиви, относими към констатираното нарушение, за което се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. След като законодателят е предвидил само горната граница за налагане на този вид мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове конкретно защо е определил максималния срок. Тук се дължи преценка на конкретните факти установени при проверката, като например - дали нарушението е извършено за първи път, налице ли са разминавания в наличността на парични средства и отчетените такива във фискалното устройство и др. посочен в закона за налагане на тази мярка. След като не са изложени мотиви как е извършена преценката при определяне на наложената мярка, решаващият съд не би могъл да прецени дали органът е упражнил своите правомощия в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Наличието на подробни мотиви в заповедта относно принципите за налагане на принудителни административни мерки и позоваването на издадения АУАН и НП за нарушението не могат да се възприемат като мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ. Трайната съдебна практика приема, че мотивите на акта могат да се съдържат в преписката, въз основа на която е издаден същия, но настоящият случай не е такъв. Налагането на принудителна административна мярка, се осъществява по различен ред и в различно производство от това по налагане на административно наказание. Различни по своя правен характер са и актовете, с които приключват производствата по налагане на ПАМ и по издаване на НП. Ето защо, както правилно е констатирал АС-Б., позоваването на АУАН и издаденото въз основа на него НП не могат да заместят мотивите, които административния орган е бил длъжен да изложи при налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка. Като съобрази горното, настоящата инстанция намира, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, осмо отделение