Решение № 599 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2008 г.

Решение № 599 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Р. Х. С. и Г. Х. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 231 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 566 от 2003 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение от 28.02.2003 г. по гр. д. № 255 от 1997 г. на Самоковския районен съд, съсобственият имот е разпределен по реда на чл. 292 ГПК (отм.) като на тях им са възложени дял втори и трети, представляващи хотелската част от триетажната вилна сграда и са уважени претенциите им по сметки срещу Е. Г. М. само за сумата от по 4 383,33 лв. за всеки един от тях на самостоятелно основание и общо 4 383, 33 лв. като наследници на майка им Л. С. Р., починала на 22.02.2007 г. и оставила наследници- нисходящи двамата касатори (у-ние за наследници № от 17.04.2007 г.). Правят оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и за разпределение на дяловете както следва: касаторите да получат дял първи и втори, а Е. Г. М. да получи дял трети, както и да се уважат изцяло исковете им за подобрения на всеки един от тях от сумата 4 383,33 лв.- до 21 500 лв. В същия размер да се признае претенцията по сметки, направена от тяхната майка Л, в чийто прав те са встъпили. Е. Г. М. също е подала касационна жалба в частта, с която са уважени претенциите по сметки на двамата съделители, като подържа, че решението е недопустимо, тъй като липсват мотиви относно признатите суми по претенциите по сметки, а алтернативно подържа, че то е необосновано и неправилно защото не се касае до подобрение, а до подържащ и текущ ремонт. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в законовия тридесет дневен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийския окръжен съд е отменил първостепенният съдебен акт, с който делбеният имот е изнесен на публична продан и е разпределил същия по реда на чл. 292 ГПК (отм.) съгласно предложените с инвестиционният проект дялове, като на Р. Х. С. и Г. Х. Р. е възложил двата хотелски етажа, а наЕ. Г. М. е възложил партера, включващ ресторантска част. Решението по извършване на делбата е обжалвано само от Р. Х. С. и Г. Х. Р.. В жалбата се подържа, че разпределянето на делбения имот на дялове, от които единият е ресторанта е крайно неудобно и нефункционално защото вилата се ползва за развитието на ресторантьорски и хотелски бизнес и функционирането на хотела без ресторанта крайно затруднява дейността им. Решението в тази част е правилно, като настоящия състав споделя изцяло изводите на съдилищата както по въпроса за поделяемостта на имота, така и осъщественото разпределение на дяловете съобразно квотите на страните. До делба е допусната вилна сграда, построена през 1930 г. на три етажа със застроена площ от 252,60 кв. м и разгърната площ от 972,60 кв. м от които първи етаж е ресторант, а втори и трети етаж са хотелски стаи. Към всеки от етажите е придадена реална част от сутерена, включващ обслужващите всеки от обособените етажи сервизни и складови помещения. Инвестиционният проект е одобрен на основание чл. 203 ЗУТ. Изслушано е заключението на в.л. Главчева, в.л. арх. Иван Ш. и в.л. инж. Р, в което се излага виждането, че за разделянето на сградата на три дяла не е необходимо разходване на средства, но за последващото им приспособяване за хотелски нужди ще следва да се разходват значителни инвестиции. Вещите лица установяват, че дял първи е на стойност 65 240 евро, дял втори е на стойност 61 340 евро и дял трети е на стойност 32 330 евро. При извършване на делбата се взима предвид, че дяловете на Р. Х. С. и Г. Х. Р. са се увеличили след смъртта на тяхната майка . Дела на Л. С. Р., починала на 22.02.2007 г. и оставила наследници - нисходящи Р. Х. С. и Г. Х. Р. (у-ние за наследници № от 17.04.2007 г.) е бил разпределен между тях, като всекие получил по 1/4 ид.ч. от делбения имот съгласно чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН. С инвестиционният проект съгласно чл. 203 ЗУТ е установена възможност вилата да бъде разпределена на три дяла съобразно броя на съделителите без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените - чл. 39, ал. 2 ЗС, като по делото е доказано, че и към настоящия момент трите етажа функционират самостоятелно, което прави разпределянето им естествено. При това следва да се отчете, че към всеки от тях се придават съответните помещения от сутерена, без за това да е необходимо разходването на допълнителни средства. При разделянето на съсобствената сграда е било спазено изискването обособяването на самостоятелни обекти да се съобрази с действащите строителни правила и норми въз основа на одобрен инвестиционен проект. В съответствие с дадените в т. 5, буква "в" на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС указания, СОС е приел, че след като е налице надлежно одобрен от органите на общината инвестиционен проект, то е допустимо да бъдат обособени три самостоятелни дяла на основата на установените в чл. 203, ал. 2 ЗУТ, аналогични на дадените в чл. 62, ал. 2 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 39, ал. 2 ЗС критерии защото обособяването не е свързано със значителни преустройства и с неудобства, по-големи от обикновените. Софийски окръжен съд е извършил тази преценка като е съобразил значимостта на преустройството на основата на правилата на формалната логика с оглед състоянието и стойността на имота, както и с оглед обема и стойността на необходимото преустройство. Тези критерии са трайно установени в практиката на съдилищата, както и критерият за преценка характера на неудобствата, които преустройството би създало, съгласно който под неудобства, по-големи от обикновените следва да се имат предвид обикновените житейски неудобства. Правилно е ръзпределил като е възложил първия етаж, който е с най- голяма стойност на съделителя с най- голям дял от делбения имот. Страните са подали касационни жалби и в частта, с която съдът е постановил решение по сметките като Р. Х. С. и Г. Х. Р. по 4 383,33 лв. за всеки един от тях на самостоятелно основание и общо 4 383, 33 лв. за измазване на външна фасада, извършено от м. юни до м. септември 1999 г.; цялостна реконструкция на тоалетните помещения за всички етажи както следва: пръскана мазилка; фаянс, по осем броя врати, осем броя казанчета осем броя тоалетни; осем броя мивки и осем броя В и К инсталации; подмяна на пода на ресторанта с плочки, включително премахването на паркета, измазване на стените на ресторантския етаж (мазилка, шпакловка, латекс) и вътрешно боядисване на стените на двата етажа. По делото е установено с техническата експертиза наличието на посочените подобрения, като с гласни доказателства е уточнено, че те са извършени от касаторите, действащи като търговско дружество "Ч" СД. Тези показания се припокриват с представените по делото фактури на името на дружеството. Стойността на подобренията е установена от техническата експертиза и е разпределена между съделителите съобразно дяловете им. Подадените касационни жалби от всички съделители в частта по сметкитеса неоснователни защото съдът е съобразил и обсъдил всички наведени съображения, зачел е заключението на вещите лица и ги е съпоставил с депозираните гласни доказателства. Настоящия състав споделя изцяло изводите на въззивният съд, поради което счита, че аргументите не следва д се преповтарят. Касационните жалби са неоснователни и следва да се оставят в сила. С оглед изхода по спора пред настоящата инстанция всяка от страните трябва да понесе разноските така както ги е направила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.