Решение № 16128 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2009 г.

Решение № 16128 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Уалид Седки Бделазис Мениси - гражданин на Египет срещу решение № 8757 от 1.07.2009 г. постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 13087/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 - 5 от АПК. Ответникът Държавна агенция за бежанците мотивира становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 589 от 8.10.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С оспорения административен акт на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Уалид Седки Бделазис Мениси - гражданин на Египет е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решаващият съдебен състав е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, тъй като кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е приел, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел, че предвид представените справки в Египет "вътрешен въоръжен конфликт" не съществува. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети лица. Изричното изявление на касационния жалбоподател, че няма проблеми с официалната власт, както и обстоятелството, че по отношения на мъже не се практикува т. нар. "убийства на честта", правилно са мотивирали решаващият съд да приеме, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване, както бе посочено по-горе не се установяват по делото. С оглед изложеното, правилно в обжалваното решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на касационния жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По делото не е установено спрямо жалбоподателя да са отправяни конкретни заплахи за живота или свободата му по причини на раса, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. В този смисъл е неоснователно е позоваването на Уалид Седки Бделазис Мениси на чл. 33 от Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия