Решение № 314 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2010 г.

Решение № 314 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 450 от 10.05.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. К. като представител на [община] на въззивно решение № 50 от 19.03.2010 г., постановено по гр. дело № 488/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 907 от 30.12.2008 г. по гр. дело № 1871/2007 г. на Великотърновския районен съд, спорът е решен по същество като са отхвърлени искове за собственост на два незастроени поземлени имота - № 334 в кв. 41 и № 321 в кв. 41 по кадастралния план на [населено място] от 1999 г., двата попадащи в У. I в кв. 41 по подробния устройствен план на селото от 2002 г., с отхвърляне претенция по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за изменение на нотариални актове № 346, том II, рег. № 4120, дело № 335/2005 г. на нотариус Д. Р. и № 1149, том VI, рег. № 10874, дело № 874/2006 г. на нотариус Д. Д. с присъждане на разноски. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че формираните фактически и правни изводи на съда са неправилни и необосновани и противоречат на закона; че направеният анализ на доказателствата е непълен, че съдът не е проследил в тяхната последователност събраните данни за отреждането на имотите през годините, не е обсъдил представените извадки от действащите за територията планове и извършените върху тях отбелязвания, вследствие на което е формирал неправилни правни изводи. Поддържа се също, че съдът не е съобразил настъпилите след предявяване на иска факти и обстоятелства; съдът не взел предвид представените по делото пред въззивната инстанция доказателства - протоколно решение № 10/19.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и приложената към него Заповед № РД-14-152/23-12-2008 г., от които доказателства следвал извод, че имотът е преминал в собственост на общината на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ; не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, при което е направил необосновани и неправилни изводи; че неправилно е приложил материалния закон. Подробни доводи и съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба и представената писмена защита. Ответникът по касация [фирма] взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касация [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени искове на [община] срещу [фирма] за приемане за установено правото на собственост върху незастроени поземлени имоти № № 321 и 334 в кв. 41, попадащи общо в У. № I (първи), кв. 41 по плана на [населено място], [община], отреден за "Обществено обслужване и парк", и срещу [фирма] (сега О.) - за предаване владението върху същите имоти, които искове са основани на твърдения за придобиване на собственост по силата на закона - § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, и евентуално - по давност. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е налице предпоставката на § 7, т. 3 ЗМСМА, за да се извърши прехвърляне на имоти от държавата на общината, тъй като няма доказателства да са извършени отчуждителни процедури и не е установено отреждане на процесните имоти в [населено място] за парк и за обществена полза нито по плана от 1975 г., нито по силата на чл. 24 от Закона за благоустройството на населените места в Царство България от 1905 г. Приел е, че представените от ищеца актове за публична общинска собственост - № 4238/4.07.2007 г. и № 4239/4.07.2007 г. не отразяват точно и вярно фактическото и правно положение на имотите, не са съобразени с изискванията на Закона за общинска собственост, в които са определени белезите на публична собственост по чл. З ал. 2 от ЗОС, издадени са при наличието на издаден акт за държавна собственост № 6177/10.01.1996 г. Актовете за общинска собственост са издадени при неспазване разпоредбите за време на издаване по § 5 от ПЗР на ЗОС, без да има съответно решение на Общински съвет за обявяване тези имоти за публична общинска собственост- ал. 2 на § 5 от ПЗР на ЗОС, чл. З ал. 2, т. З от ЗОС. С оглед установена неправомерна интервенция не е зачел записванията в регистъра на имотите на [населено място] . Приел е за установено също, че имоти -ПИ 334 и ПИ 321 са отредени за нуждите на имот с пл. № 247, за който е отреден дворищно регулационен парцел I -247, [населено място], както и, че не е доказано прехвърлянето от държавата на общината на имоти, които са държавни, придобити чрез "отчуждителни производства" . С оглед на това е обосновал извод за неприложимост на § 7, т. З от ЗМСМА. Приел е също, че поради характера на постройките- правителствена резиденция, държавна собственост, към момента на актуването за нея не са били приложими нормите за прилежащ терен на хотелите. Относно имот № 321 по кадастралния план на [населено място] с площ 15 696,12 кв. м., за който имот не е издаван акт за държавна собственост, съдът е приел, че същият по действащия кадастрален план за 1999 г. попада в терен, заемащ част от имот пл. № 247 кв. 41 [населено място], за който е отреден парцел 1-247 кв. 41 и изобразен на плана с незатворен контур по отношение на южната му граница. По кадастралната карта на [населено място] имотът е отразен с идентификационен номер 00583.59.198 с площ от 15 451 кв. м. като "пасище" . След анализ на представената скица № 121/21.05.2008 г. и показанията на свидетеля Г. е приел, че имотът е включен в комплекса и е използван за нуждите на резиденцията, както и не е земеделска земя или пасище по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Прилежащата земя в резиденцията по своето предназначение не служи за земеделско производство, по размери няма ограничения в прилежащата площ към резиденцията . Анализирал е и представените във въззивното производство доказателства: удостоверение изх. № 99-4993-04-1959/17.06.2009 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър София, служба В. Т., протоколно решение № 10/19.12.2008 г., одобрено със заповед № РД-14-152/23.12.2008 г. на Директор на Областна дирекция "Земеделие" В. Т., приложение № 1 към раздел I т. 1 от протоколно решение № 10/19.12.2008 г., заповед № РД-14-152/23.12.2008 г. на Областна дирекция "Земеделие" В. Т. и е приел, че процесният имот идентификационен номер 00583.59.198 с площ от 15 451 кв. м. е отразен в приложение № 1 към раздел II т. 1 от протоколно решение от 19.12.2008 г. и в приложението е посочено: "имот ПИ № 00583.59.198 по КК на землище [населено място] с НТП -пасище, мера и площ 15,451 дка- за имота се води съдебен спор между собственик и общината". Отчел е отразяването в регистъра към КК на собственик на имота като неправомерно - без спазване на процедурата и императивните разпоредби на чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Счел е доводите на ищеца в тази насока за неоснователни с оглед на това, че процесните земи никога не са били предназначени за земеделско ползване, не са били включвани в ТКЗС, представляват част от терена към резиденцията, поради което не може да се приеме за доказано твърдението, че тази част от терена на резиденцията е земеделска земя и попада под режима на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. След преценка на доказателствата по делото е приел, че ищецът не доказва придобиване право на собственост върху процесните имоти по закон. Недоказано е останало и второто твърдение - придобиване собственост от Община В. Т. чрез давностно владение. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото въпроси: от кой момент настъпва отчуждителното действие на регулационния план за мероприятия на общината, в случая "парк"; по силата на закона ли преминават в собственост на общината държавни имоти, които са включени в приложното поле на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА; ако при първоначалното урегулиране на недвижим имот, настъпило преди влизане в сила на ЗС/16.11.1951 г./ той е бил общинска собственост с влизане в сила на измененията на чл. 6 /ДВ, бр. 31/1990 г. и бр. 77/1991 г./ имотът счита ли се за общинска собственост; в случаите, когато имуществото е преминало в собственост на общината по силата на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, компетентно ли е лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100% държавно участие, да взема последващо решение за включването му в капитала на дружеството; с оглед приватизацията на еднолично търговско дружество със 100% държавно участие допустимо ли е актуване на незастроен терен, който няма характер на "прилежащ терен" към сградите на дружеството по смисъла на чл. 81, ал. 3 и 4 НДИ (отм.); поземлен имот, който се намира извън строителните граници на населеното място дали е "земеделска земя" и характера му като такава зависи ли от начина на ползването; земеделска земя, която не е възстановена на собственици по реда на ЗСПЗЗ и е представлявала "земи по чл. 19 ЗСПЗЗ" преминала ли е в собственост на общината при условията на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗСПЗЗ и следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право - чл. 235, ал. 3 ГПК, респ. чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). Решенията, на които се позовава касаторът по посочените въпроси, са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят различна фактическа обстановка, не е налице идентичен или аналогичен правен спор, поради което и няма как обжалваното решение да им противоречи. Във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: Не може да се отговори еднозначно на въпроса от кой момент настъпва отчуждителното действие на регулационния план за мероприятия на общината - преценката във всеки отделен случай е конкретна и отговорът е обусловен от нормите на съответния нормативен акт, в съответствие с който е одобрен същият и доколко в него е предвидено директно отчуждително действие на плана. Във връзка с приложното поле на нормата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА има много и непротиворечива практика на ВКС. Според разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА съгласно § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините, незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, като законодателят изрично е посочил в кои случаи следва да се приеме изключението на § 7, ал. 2 от ЗМСМА. Няма спор в теорията и практиката, че имуществото на бившите държавни предприятия не преминава в собственост на общините, когато същото е било включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. По въпроса "ако при първоначалното урегулиране на недвижим имот, настъпило преди влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) той е бил общинска собственост, с влизане в сила на измененията на чл. 6 ЗС (ДВ, бр. 31/1990 г. и бр. 77/1991 г.) имотът счита ли се за общинска собственост" настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че до влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) няма общинска собственост. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. Общините се грижат единствено за правилното управление на държавната собственост. Според ЗДИ /ДВ бр. 300/1948 г./ държавните имоти се управляват и стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети. Режимът на държавната собственост - кооперативна и държавна, след това е доразвит в Закона за собствеността /Изв., бр. 92/1951 г./. В чл. 7 от същия е определено, че на държавните учреждения и предприятия държавата предоставя управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм/, също не урежда общинската собственост като отделен вид. Тази Конституция от 1971 г. не въвежда промяна в предишния режим на държавната собственост, но извършва систематизация и детайлизиране. Формите на собствеността, които признава, са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. И в нея е изрично записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление, на които се намират отделните части на единния държавен фонд. С измененията през 1990 г. на Конституцията е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Съгласно изменения чл. 16, освен изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон. Това е възприето и с Конституцията от 1991 г. Действителното разграничение, обаче, на двата вида собственост, законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА. Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл. 6, т. 8, използват понятията "преминаване", "прехвърляне" на собствеността от държавата на общините. С § 6 от ЗМСМА от 17.09.1991 г. /ДВ, бр. 77/1991 г./ е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Съгласно редакцията на чл. 6 ЗС (ДВ, бр. 31/1990 г.) държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват, а съгласно редакцията на този текст (ДВ, бр. 77/1991 г.) общинска собственост е имуществото: предоставено със закон в собственост на общините или прехвърлено в собственост на общините, съгласно преходните разпоредби на същия закон. При тази правна уредба е изключено спорният имот да е общинска собственост преди Закона за собствеността /Изв., бр. 92/1951 г./ и до измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА, а след влизането им в сила отговорът е поставен в зависимост от въведените разграничителни критерии, ако не е реституиран на други правни субекти. Налице е постоянна и безпротиворечива практика по отношение на това, че съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска. Следва обаче да се прави разграничение между новонастъпили факти и нови фактически твърдения, които не са заявени при предявяване на иска, и поради това не са предмет на делото. Останалите въпроси за правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие, за основанията за актуване на имот като държавен, както и въпросите, касаещи характера на процесния имот като земеделски, не са обуславящи изхода на конкретния правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани като такива по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК са неоснователни по следните съображения: Неоснователен е касационният довод за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът - ищец твърди, че е собственик на процесния имот по силата на закона - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 3 от същия закон, давностно владение и наличие на актове за публична общинска собственост от 2007 г. Пред въззивната инстанция въвежда ново основание за правото си на собственост по отношение на имот № 321 позовавайки се на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Въвеждането на ново основание за първи път във въззивното производство е недопустимо. Доводите и възраженията на ищеца в тази насока могат да бъдат обект на преценка в отделно исково производство, но не и в настоящото. Настоящият съдебен състав намира за правилни и изцяло споделя изложените доводи и направените във връзка с тях правни изводи на въззивния съд относно това, че и останалите твърдения не са установени в процеса. В разглеждания случай ищецът не е конкретизирал в кой период и по какъв начин е владял процесните имоти, респективно на какви конкретни обстоятелства основава твърдението си за изтекла придобивна давност в негова полза. Не е ангажирал в процеса и доказателства в подкрепа на това си твърдение. При посочената по-горе в решението правна уредба относно собствеността обаче до влизане в сила на ЗОбС - 1.06.1996 г., по закон е изключена възможността за упражняване на давностно владение от страна на общината - налице е законова забрана да се придобива по давност държавен имот. Касаторът не се легитимира като собственик и с представените актове за публична общинска собственост. Същите имат само оповестително, не и правопораждащо действие. Не е установено и правото на собственост на общината по силата на закона. По делото не се установява наличие на незастроени имоти, които да са били държавни, предназначени за обществени мероприятия и придобити чрез отчуждителни производства. С оглед горното по делото не са налице необходимите предпоставки за прилагане на § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, а именно наличие на отчуждително производство, по силата на което държавата да е станала собственик. Не е налице и отреждане за обществено ползване. Горното е достатъчно за да се обоснове извод за неоснователност на предявените от Общината искове, поради което и съдът намира, че не следва да обсъжда като неотносими доводите на страните по отношение на възникналите правоотношения между държавата и последващите приобретатели на имота. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт и необсъждане на събрания доказателствен материал. Въззивният съд подробно и задълбочено съгласно изискванията на закона е анализирал всички събрани по делото доказателства, в това число и тези, депозирани пред него и относими към нововъведеното с въззивната жалба придобивно основание. Обсъдил е и представените извадки от действащи за територията планове, както и извършените върху тях отбелязвания. В тази връзка следва да се има предвид, че записванията имат само оповестително действие, но не доказват и не създават права. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на извода на въззивния съд, че имот 321 е земеделска земя. Както вече бе посочено по-горе в решението позоваването от ищеца на възникнала за него собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ не представлява нов факт, настъпил в хода на процеса, а недопустимо навеждане на ново основание по вече предявен иск за първи път пред втората инстанция по същество. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.