Решение № 974 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2019 г.
ВАСI отделение21.01.2020 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1125 от 21.05.2019 г., постановено по адм. д. № 3898/18 г. Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Електростомана 2004" АД, гр. Карлово, представлявано от изпълнителния директор Н. Стоянова, разноски по делото в размер на 2 880 /две хиляди осемстотин и осемдесет/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 974 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Тракийска" към Агенция "Митници", правоприемник на Началника на Митница - Пловдив, подадена чрез процесуален представител Н. Кърова, против решение № 1125 от 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3898/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 2363 от 29.11.2018 г. на Началника на Митница – Пловдив, с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0184/27.02.2017 г. на "Електростомана 2004" АД, издадено от Началника на Митница - Пловдив. С оспореното решение съдът е осъдил ТД "Тракийска" да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 4 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в тази насока. Претендира постановяване на решение, с което да се отмени решението на Административен съд-Пловдив и вместо него да се постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница-Пловдив. В условията на алтернативност иска намаляване размера на присъдените в полза на "Електростомана 2004" АД разноски. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – "Електростомана 2004" АД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. "Дъбенско шосе" № 47, чрез адв. Русев с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2363 от 29.11.2018 г. на Началника на Митница – Пловдив, с което е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0184/27.02.2017 г. на "Електростомана 2004" АД, издадено от Началника на Митница – Пловдив. Решаващият съд е приел, че процесното удостоверение, чието действие е прекратено, се отнася за освободени от облагане с акциз енергийни продукти с двойно предназначение и по точно за "Газьол - немаркиран" с код по КН 27102011, като по несъмнен начин са били установени и целите, за които ще се използва освободения от облагане с акциз енергиен продукт, а именно: Термообработка на отливки от манганова и други легирани стомани чрез нагряване до високи температури (над 1000 градуса по Целзий) и последващо охлаждане по технологични схеми и инструкции. Основанието за прекратяване, посочено от административния орган е чл. 24 "е", ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС поради неизпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. В мотивите на органа се посочва, че дейността на "Електростомана 2004" АД не попада в обхвата на понятието "Металургични процеси", съгласно чл. 4, т. 33а от ЗАДС, за които било издадено Удостоверение № BG003000 E0184/27.02.2017 г., а именно използването на енергийни продукти с код по КН 27102011, тъй като процесът представлява вторична кристализация на структурата на стоманата, при което се постига закаляване на продукта. Направен е извод в оспорения административен акт, че използването на енергийния продукт – "Газьол - немаркиран" (със съдържание на биокомпоненти) с код по КН 27102011 за промишлени нужди е необосновано, тъй като този продукт не е "нафта за промишлени нужди". По делото е назначена и приета без оспорване от страните съдебно – техническа експертиза (СТЕ). Според вещото лице "термичното обработване" и "закаляването" са необходим и неизбежен етап в структурата на общия металургичен процес по производството на стомана. Според експерта няма нормативни ограничения, а и административния орган не сочи такива, за използването на газьол - немаркиран (със съдържание на биокомпоненти) с код по КН 27102011 за промишлени нужди и в частност за производствените цели на дружеството. В хода на административното производство е прието и заключението на професор - доктор на техническите науки Л. Дренчев - директор на Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро и аеродинамика при БАН, според който "Термичното обработване" и "Закаляването" попадат в обхвата на понятието "Металургични процеси". Първоинстанционният съд излага мотиви, че необосновано с оглед позоваването на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/74 на Комисията, административният орган е приел, че "Газьол - немаркиран" с код по КН 27102011 не може да се използува за промишлени нужди. Според съда Решение за изпълнение (ЕС) 2017/74 не въвежда подобна забрана, а дава обща система на маркиране с цел идентификация на видовете газьол. В изчерпателно изброени в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС хипотези, са регламентирани случаите, при които енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз. Съдът приема, че редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона, а този ред е регламентиран в Раздел ІІІ на ППЗАДС, като в случая не е спорно, че всички тези изисквания са били спазени от страна на дружеството. Направен е краен извод за незаконосъобразност на прекратяване действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Постановеното решение на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че дейността на "Електростомана 2004" АД не попада в обхвата на понятието "Металургични процеси" съгласно чл. 4, т. 33 а от ЗАДС и процесът се включва в Раздел 25, глава 6, клас 25. 61 "Повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал", който клас съставлявал подраздел 28. 51 от НКИД-2003 (респективно NACE Revl. 1.). Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "Електростомана 2004" АД, гр. Карлово е подадено искане до Митница Пловдив за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По силата на издаденото Удостоверение № BG003000 E0184/27.02.2017 г. дружеството има право да получава освободени от акциз енергийни продукти – газьол – немаркиран с код по КН 27102011 за термообработка на отливки от манганова и други легирани стомани с код по КН 73259990, чрез нагряване до високи температури /над 1000 градуса по целзий/ и последващо охлаждане, по технологични схеми и инструкции в обект Леярен завод за резервни части и нестандартно оборудване. В оспореното пред първоинстанционния съд решение административния орган приема, че дейността "Термообработка на отливки от манганова стомана" не попада в обхвата на понятието "Металургични процеси" съгласно чл. 4, т. 33а ЗАДС, тъй като процесът представлява вторична кристализация на структурата на стоманата, при което се постига закаляване на продукта, като на основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗАДС, поради неизпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС, е прекратил действието на издаденото удостоверение. С оглед изложеното, правилно и в съответствие с доказателствата по делото, включително изготвената в хода на съдебното производство СТЕ, решаващият състав е приел, че термообработката на манганови и легирани стомани и закаляването им, осъществявани конкретно в "Електростомана 2004" АД, се явяват задължителен етап от цялостния металургичен процес по производството на стомана. Видно от заключението на експерта, технологичните процеси в тяхната последователност, независимо дали са основни или спомагателни, са неразривна част от металургичното производство, протичащо по определена технология. Анализирайки технологичния процес на дружеството, вещото лице обоснова извод, че термообработката се явява етап от цялостния металургичен процес. В заключение експертът пояснява, че под "Металургични процеси" се разбира високотемпературни процеси на взаимодействие на фазите с цел получаване на метал, като основните операции в металургията са подготовка на рудите, извличане и рафиниране на металите, отливане, обработка чрез налягане, термообработка и нанасяне на защитни покрития, получаване на изделия от метални прахове. В този смисъл необосновано се явява становището на решаващия орган, че дейността, осъществявана от дружеството представлява "закаляване на продукта". Експертизата е категорична, че "термичното обработване" и "закаляването" са необходим и неизбежен етап в структурата на общия металургичен процес по производството на стомана. В съответствие с казаното е и изразеното становище от директора на Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро и аеродинамика при БАН. Видно от него процесите на термична обработка на стоманата (като отгряване, нормализация, закаляване, циментизация) са свързани с процесите на вторична кристализация, като закаляването е най-сложната термична обработка. В заключение сочи, че "Електростомана 2004" АД е едно от предприятията в металургията, които извършват необходимите технологично – термични процеси, със задължителен характер и те са неразделна част от производствения процес. Спрямо така установените факти законосъобразни са изводите на решаващия съд за липсата на основания за прекратяване действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Този извод на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Доколкото настоящият спор предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, правилно приетата по делото СТЕ е обсъдена в цялост с останалите доказателства и обосновано е достигнат изводът, че осъществяваната от дружеството дейност е част от понятието "металургични процеси" и необосновано административният орган я включва в друг подраздел от Приложение NACE Rev 1. 1 от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9.10.1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност, изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Необоснован и неподкрепен от останалите доказателства по делото е и изводът на митническата администрация, че дейността, за която е издадено удостоверението на "Електростомана 2004" АД следва да се включи в Раздел 25, глава 6, клас 25. 61 "Повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал" от Регламент (ЕИО) № 1893/2006, съответстващ на подраздел 28. 51 от NACE Rev 1. 1. Изрично в заключението на вещото лице по СТЕ се сочи, че термичната обработка, в това число закаляването като вид термообработване, е част от металургичния производствен процес, осъществяван от дружеството. В този смисъл правилно е и изразеното становище на решаващият състав, че дейността по термообработка на отливки от манганова и други легирани стомани попада в обхвата на понятието "металургични процеси" съгласно чл. 4, т. 33а ЗАДС. На следващо място, както правилно сочи и съдът, липсват мотиви в оспореното решение на Началника на Митница – Пловдив относно твърдяното от органа обстоятелство, че използваният газьол немаркиран (със съдържание на биокомпоненти) с КН 27102011 не е подходящ за производствените нужди на дружеството. Видно от заключението по съдебната експертиза – т. 5, няма законови ограничения за използването на енергиен продукт газьол - немаркиран за промишлени цели. В допълнение се сочи, че по този начин се намалява замърсяването на околната среда. В настоящият случай безспорно се установява, че енергийният продукт газьол - немаркиран, като акцизна стока, се използва за производствено-технологични нужди на предприятието, а именно при производството на отливки от стомана. Леенето на стомана попада в подраздел ГЙ 27 "производство на неблагородни метали" от Регламент (ЕИО) № 3037/90, към който препраща и чл. 4, т. 33а ЗАДС. Както сам сочи и административният орган в докладна записка, приложена по делото (л. 45 от делото), съгласно обяснителните бележки към КИД-2008 леенето на стомана включва – леене на полуготови продукти от стомана и леене на отливки от стомана. След като в конкретния казус, енергийният продукт се използва в производствения процес, то "Електростомана 2004" АД се явява краен потребител. Предвид изложеното не е налице законово основание за възникване на данъчно задължение - облагане с акциз, напротив - осъществена е хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС, тъй като енергийният продукт се използва с двойно предназначение по смисъла на чл. 4, т. 10 ЗАДС и процесът на производство на отливки от стомана, е металургичен процес по смисъла на чл. 4, т. 33а ЗАДС. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите в жалбата във връзка с присъдените в полза на дружеството разноски. Правилно съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение за съдебното производство в размер на 3 600 лв., заплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв. и държавна такса в размер на 50 лв., следва да се присъдят общо сторените от дружеството разноски в размер на 4 000 лв. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна помощ от 2.10.2019 г., фактура и списък по чл. 80 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 2 880 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 24