Решение № 14577 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2012 г.

Решение № 14577 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Игнатова, срещу Решение № 322 от 14.02.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 862 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Садат" ООД е отменено Решение № 513 от 14.03.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на адресата на акта е определено да доплати 346,48 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 08.11.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В писмен отговор от 13.03.2012 г. и писмени бележки, представени в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на касационния жалбоподател прави възражение за прекомерност на претендираните разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, което по ЕАД № 10BG003000Н0176100 от 08.11.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати посочената сума ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 08.11.2010 г. до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 08.11.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0176100/08.11.2010 г. от Република Турция на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стоки: № 1 - пластмасови приспособления за затваряне на бутилки, с помпащ ефект. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 929012/03.11.2010 г. на стойност 1 568,44 евро, съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност 3 067 лв. Доколкото в договора между изпращача и получателя липсвала цена на стоките, за митническите органи това било основание за съмнение, налагащо определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 30 от Регламент 2913/92, спазвайки императивната последователност на методите за определяне на стойността. Поради липса на идентични стоки, административният орган определил митническата стойност на базата на сходни стоки без да цитира конкретни ЕАД на сходни стоки в мотивите на оспорения митнически акт. От страна на вносителя са поискани допълнителни доказателства за плащане на цената по фактурата, които той е представил писмо от 02.03.2010 г. За да отмени оспорения пред него акт на митнически орган, административният съд е приел, че актът е немотивиран и материално незаконосъобразен, тъй като не е ясно какви доказателства са мотивирали органа за определяне на различна от декларираната митническа стойност, след като не е ясно и дали стоките по взетите от митническите органи ЕАД действително са сходни. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че е уведомен жалбоподателят за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и е дадена реална възможност на жалбоподателя да отговори на същите тези мотиви. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Липсват и конкретни мотиви относно осъществения внос, с който е сравнен спорния, за какви точно стоки се отнася, от кой износител, респ. вносител и др. В съдебното производство, жалбоподателят е представил доказателства за внос на идентични стоки на същата стойност като декларираната. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, като по делото не са представени такива безспорни доказателства за занижаване на декларираната митническа стойност. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за разноски следва да бъде уважена до размера на 300 лв. При минимален размер от 100 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 14 вр. чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното в случая възнаграждение от 500 лв., действително е било прекомерно спрямо действителната сложност на делото по оспорването на митнически административен акт поради липса на мотиви и може да бъде намалено само до 300 лв. - § 2 от ДР на Наредбата. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение