Решение № 9685 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2009 г.

Решение № 9685 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби, подадени от Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП и от ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе, представлявано от Михаил Иванов Ханджиев, срещу Решение № 1610/1.12.2008 г. по адм. д. № 2323/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, десети състав. Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП атакува съдебното Решение, в частта, с която е изменен Ревизионен акт № 180800156/4.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Русе, потвърден с Решение 476-А (11.08.2008 г. на зам. Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП Варна в частта, в която на търговеца са изменени определени лихви на основание чл. 175 от ДОПК, вр. с чл. 89 от ЗДДС за периода 15.05.2007 г. - 4.06.2008 г. от размер на 12450.66 лв., в размер на 8305.07 лв. ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе, представлявано от Михаил Иванов Ханджиев атакува съдебното Решение, в частта, с която е отхвърлена частично жалбата му срещу Ревизионен акт № 180800156/4.06.2008 г., издаден от ТД на НАП-Русе, последният изменен в частта за лихви. Касаторите поддържат в касационните жалби, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска се отмяната му. Претендират разноски. Ответникът ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе, представлявано от Михаил Иванов Ханджиев по касационна жалба на Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, я оспорва и претендира оставяне в сила на Решението в тази му част. Ответникът Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП касационна жалба на ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо ДА" отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. За да отхвърли жалбата на търговеца в частта от РА, в която е определено задължение по ЗДДС за периода м. 04. 2007 г. в размер на 64698, 86 лв., административният съд е приел в мотивите, че органът по приходите правилно е начислил ДДС за осъществено вътрешнообщностно придобиване на ново превозно средство - товарен автомобил марка Волво, рег. № Р 8183, документирано с фактура № 205580/11.04.2007 г. на стойност 165400 евро с левова равностойност 323494, 28 лв., приел е, че не е изпълнил задължението си да начисли данък по чл. 86 от ЗДДС за този автомобил. От ревизиращия орган е било установено, че по фактура № 205580/2007 г. жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице, осъществил вътреобщностно придобиване на товарен автомобил и ремарке от държава - членка на Европейския съюз и за данъчен период м. 04.2007 г. не го е осчетоводил и не е начислил ДДД в размер на 64698, 86 лв. за него до съставяне на ревизионния акт. По отношение на тези факти няма спор. Автомобилът е бил регистриран в КАТ-Русе и се намирал в предприятието, фактурата и договора за закупуването му от Швеция са били налични в счетоводството. Жалбоподателят е осчетоводил вътреобщностното придобиване в Дневник за покупките за данъчен период 01/2009 г. под № 106, начислил данъка със Справка - декларация за ДДС вх. № 18001015149/15.02.2009 г., приети с Протокол от 15.02.2009 г. Било констатирано, че ревизираното лице не е издало данъчен документ, по чл. 117 от ЗДДС за един товарен автомобил и размера на данъка не е включен при определяне на резултата за данъчен период м. 04.2007 г. Органът по приходите констатирал, че в подадената справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период, не е посочен издаден протокол за още 1 автомобил в дневника за продажби и направил извод, че по отношение на ВОП на този автомобил ревизираното лице не е спазило кумулативните изисквания на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 84 от ЗДДС и чл. 54 от ППЗДДС, съгласно разпоредбите, на които регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем има задължение да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата на съответния данъчен период в справката - декларация по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите. ЗДДС урежда облагането с данък върху добавената стойност като регламентира задълженията на данъчните субекти и правата им, между които и правото за приспадане на данъчен кредит по извършен ВОП. Нормите на ЗДДС, определящи задълженията и условията за упражняване на правата по упражняване на данъчен кредит на задължените по закона лица са императивни. За да има право лицето да упражни правото на данъчен кредит за осъществено ВОП, то трябва да е изпълнило задълженията си по закона. Съгласно чл. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС, ВОП с място на изпълнение на територията на страната е обект на облагане с ДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, както и когато лицето, придобиващо стоките, е регистрирано по ЗДДС лице и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в РБ. Данъчната основа на ВОП се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС данъчната ставка е 20% за облагаемите ВОП. Съгласно чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС изискуемостта на данъка настъпва на дата на издаване на фактурата за вътреобщностна доставка (ВОД), освен в изрично посочените от закона случаи на издаване на фактура при авансово плащане. На датата на издаване на фактурата за ВОД от доставчика, данъкът става изискуем. При ВОП данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването, т. е. от ревизираният търговец. Начисляването на данъка съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се извършва с протокол, който се издава в 5 - дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. Реквизитите на протокола са изброени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят не е спазил изискваното на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, протокола по чл. 117 , представляващ данъчен документ по смисъла на чл. 112 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, се включва в Дневника за продажби за периода, през който е издаден, а размера на данъка се включва при определяне на резултата за същия данъчен период в СД за ДДС. Следователно, данъкът е изискуем от ревизираното лице и то не е изпълнило изискванията на закона за начисляването му при осъществената ВОП. Задълженото лице има право да приспадне данъчен кредит при условията определени в ЗДДС. Ревизираното лице, като платец на данъка, изискуем от него по глава осма чл. 84 от ЗДДС, има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по общия ред на закона. Правото се упражнява при условие, че лицето е начислило данъка с Протокол по чл. 117 от ЗДДС, като го е посочило на отделен ред в дневника за покупки и е включило размера на данъка в СД за съответния период. Правото се упражнява в периода на възникването му или до три следващи данъчни периода. Жалбоподателят не е начислил данък за придобития автомобил, посочил начисления от него данък в Протоколите по чл. 117 и в Дневниците за покупки и в СД за ДДС за данъчни периоди м. 04.2007 г. и не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Това право ревизираното лице не е упражнило в един от следващите три данъчни периода по реда на чл. 72 от ЗДДС, поради което, правилно органът по приходите е направил извод, че правото на данъчен кредит по процесната ВОП е преклудирано. След като задълженото лице не е изпълнило императивните изисквания на закона и не е начислило ДДС като задължение към бюджета, то няма право да приспадне данъчен кредит. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗДДС данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задълженото лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Следователно, съгласно чл. 25, ал. 2 и чл. 24, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС е налице данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя при доставката, когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка. Следователно данъкът е станал изискуем от жалбоподателя. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като съгласно ал. 2 - данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 71 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от условията по т. 1 до 7, като съгласно т. 1 - притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател и съгласно т. 2 - е издало протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма. В случая, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, лицето следва да е издало протокол по чл. 117 ЗДДС и да са спазени условията на чл. 86 ЗДДС, т. е. лицето, за което данъкът е станал изискуем да го е начислило, да е включило размера на данъка при определяне на резултата за съответния период в СД за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажбите. Настоящата инстанция констатира, че размерът на лихвите върху главницата в размер на 53619.18 лв. за задължението по ЗДДС за периода 15.05.2007 г. 4.06.2008 г. (датата на издавена на ревизионния акт) са определени от органът по приходите на 12450.66 лв., а съгласно изчислението на лихви по задължения същите са в размер на 8305.07 лв. Този извод се потвърждава и от приложената от процесуалния представител на ответника справка за лихви, видно от която лихвите до периода 12.10.2008 г., период следващ издаването на ревизионния акт са също определени в по - нисък размер от определените в ревизионния акт. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че органът по приходите неправилно е определил размера на лихвите по задължението и ревизионният акт в тази част следва да бъде изменен, като бъде определен размер на дължимите лихви за периода 15.05.2007 г. 4.06.2008 г. - 8305.07 лв., така както са определени от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение