Решение № 5571 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2015 г.

Решение № 5571 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 9.02.2015 г. по адм. д. № 3314/2014 г. Административен съд София - град е обявил нищожността на ревизионен акт № 2141307874/27.08.2013 г., потвърден с решение № 377/25.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София в частта за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди месеци 05, 06, 07, 09, 10. 2008 г. и за м. 10 2010 г. и по ЗКПО - доначислен корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София . Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба "Радо Олрат" ЕООД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения ревизионен акт са установени задължения на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. С решение от 25.02.2013 г. директора на дирекция "Обжалване и данъчо-осигурителна практика" София е отменил обжалвания ревизионен акт в частта за установените данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец 12. 2012 г., месец 07.2010 г. и м. 08.2010 г. Изменил е обжалвания ревизионен акт в частта за корпоративния данък за 2010 г. и е потвърдил ревизионния акт в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 09 и 10. 2008 г. и м. 10.2008 г. и по ЗКПО за периодите 2008 и 2009 г. Административен съд София - град е приел, че ревизионен акт № 214307874/27.08.2013 г. е нищожен поради това, че е издаден от некомпетентен орган. Същият е следвало да бъде издаден от органа по приходите, определен с нарочна заповед за определяне на компететния орган. В случая ревизионния акт е издаден от органа, възложил ревизията и органът по приходите, определен за ръководител на ревизията. Допуснато е нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК (преди изменението му) и на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Процесният ревизионен акт е издаден, след като предходния такъв е бил отменен с решение № 2971/15.12.2012 г. на директора на дирекция"ОУИ". Преписката е била върната на органа за извършване на нова ревизия. Заповедта за възлагане на ревезията е издадена на 8.01.2013 г. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Според тази разпоредба ревизионниаят акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14- дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 1.01.2013 г. Съгласно § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК ( ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. Решението, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на нова ревизия е от 15.12.2012 г. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като производството е висящо до влизане в сила на резвизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а създава яснота и определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производсто следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашния ред за довършването му. Този ред предвижда компетентния орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията. (чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението). Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че ревизионния акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"София следдва да бъде осъден да заплати на "Радо Олрат" ЕООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд