Решение № 431 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2015 г.

Решение № 431 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вихър" ЕООД гр. Бургас срещу решение № 365 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 2202/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против акт за установяване на задължение по декларация № АУ007224/26.09.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-6264/1/21.10.2014 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът едностранчиво е възприел тезата на Община Бургас, която е начислила завишен размер на таксата смет, базирайки се на извлечения от сметка на електроснабдителното дружество за посочения период и това е било достатъчно основание за съда да приеме, че имотът се ползва. Количество ел. енергия е 1280 квч дневна и 761 квч нощна тарифа за срок от една година. Въпреки това съдът приел, че изразходваното количество е значително и след като има начислен ток, то имотът се ползва и се дължи завишен размер на таксата смет. Съдът не съобразил житейската логика за други възможни основания за консумирана енергия и събраните в хода на процеса доказателства, както и не е отчел и факта, че количеството енергия не е дори и месечната консумация на едно домакинство. Жалбоподателят заявил, че имотът не се ползва, а ползваната ел. енергия е от други дейности по ремонт, административният орган не доказал факта на ползване на имота. По делото са представени само извлечения от сметка за ел. енергия и неправилно съдът приел, че това е достатъчно, за се докаже ползването на имота, съдът не съобразил, че представените извлечения са частни писмени документи, както и не е съобразил другите доказателства по делото. Съдът приел, че от показанията се установява реализиране на отпадъци, а свидетелят доказал не само, че имотът не се използва, но и на какво се дължи начислената ел. енергия. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че изводите на съда са правилни, тъй като се подкрепят от доказателствата по делото - справката от комуналното дружество за електроенергия, както и показанията на свидетеля съсед. Установено е, че имотът се е ползвал и е генерирана смет. От анализа на свидетелските показания следва, че в продължение на 7-8 месеца е извършвана ремонтна дейност, в резултат на което е генерирана смет, която не може да е съхранена в жилището и е изхвърляна в най-близкия съд за смет. Относно твърденията за наличие на административно наказателно- производство да се има предвид, че наказателното постановление е отменено, тъй като наказващия орган е пропуснал да посочи санкционна норма в наказателното постановление. Претедират се разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че административният орган е установил наличие на консумация на ел. енергия за периода на 2012 г., за който "Вихър" ЕООД е подало декларация по чл. 14, ал. 3 от НОАМТЦУТОБ, че няма да ползва имота. При определяне на таксата за 2012 г. органът по приходите е приложил чл. 13, ал. 2 от НОАМТЦУТОБ, не е отчел подадената от "Вихър" ЕООД декларация за 2012 г. по чл. 14, ал. 3 от НОАМТЦУТОБ, заради получената от "ЕВН България Електроразпределение"АД справка за консумираната ел. енергия в имота през периода, поради което е прието, че имотът се е ползвал през 2012 г. Съсед на процесния апартамент от 2011 г. дал показания, че малко време след като се е нанесъл там в имота на "Вихър" ЕООД е започнало извършването на ремонтни дейности - правели са се шпакловки, замазки, фаянс в банята. Тъй като било студено се налагало да се включват отоплителни тела и се консумирала ел. енергия. Ремонтът продължил до лятото на 2012 г., но въпреки това свидетелят заявил, че апартаментът не се е ползвал. Свидетелят посочил, че по време на извършването на ремонта все пак са оставали отпадъци от опаковките на строителните материали. Спорът е дали имотът реално се е ползвал с оглед посочената справка от "ЕВН България Електроразпределение" АД, съгласно която през същата година в имота са били изразходвани значителни количества ел. енергия - 1280 квтч по дневна тарифа и 761 квтч по нощна тарифа. Съдът приел, че обжалваният АУЗД е издаден при правилно прилагане на материалноправните норми, като е отчетено обстоятелството, че през 2012 г. в имота е било консумирано значително количество ел. енергия, независимо, че дружеството-жалбоподател е подало декларация по чл. 14, ал. 3 от НОАМТЦУТОБ, като е заявило, че имота няма да се ползва през 2012 г. Административните органи, въз основа на служебното начално, са извършили проверка по партидата на имота и са установили консумация на ел. енергия, която е приблизително равна на средната годишна консумация за едно домакинство. За другия период за който са установени задължения - 2013 г., както и за ДНИ за 2012 г. жалбоподателят не е посочил конкретни съображения за неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно Правилни са изводите на съда, че свидетелските показания не опровергават събраните доказателства от административния орган за консумирана ел. енергия, респ. за ползване на имота през посочения период, напротив доказват тези изводи. Материалният закон е приложен правилно. След като въпреки подадената декларация дружеството жалбоподател е ползвало имота, то дължи предвидения в наредбата размер на такса битови отпадъци, независимо дали количеството потребена електрическа енергия отговоря на средното количество за един месец или за една година. Извършването на ремонт на имота през процесния имот, при който са отпадали строителни отпадъци, също е ползване на имота, неоснователи са твърдения на жалбоподателя, че не се установява ползването на имота. Не е опровергана достоверността на частния свидетелстващ документ за заплащане на консумираната ел. енергия в имота, а и не се спори, че такава е консумирана. Не са налице твърдяните в касационната жалба касационни основания за отмяна съдебното решение, поради което следва да се остави в сила и да присъдят поисканите от ответника разноски по делото. Като има предвид изложеното, Върховния административен съд, Седмо отделение