Решение № 4583 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2015 г.

Решение № 4583 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Х. от гр. Р., чрез адв. Вълчева срещу решение № 8 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 392/2014 г. на Административен съд-Р., с което е отменена по жалба на Х. заповед № РД 01/2327/14.08.2014 г. на кмета на О. Р., в частта, с която е одобрен ПРЗ и РУП за УПИ III-5760 и УПИ IV-5761 и преписката е върната на кмета за ново произнасяне. Решението се обжалва само в частта за връщане на преписката за ново произнасяне с доводи срещу мотивите, обосновали незаконосъобразност на решението и съставляващи задължителни указания към административния орган при новото произнасяне. Ответникът - кмет на О. Р., чрез юрк. Гаджанова, в писмено възражение излага доводи за процесуална недопустимост на касационната жалба и алтернативно-неоснователност и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция-юрк. възнаграждение. О. М. Р. и С. Р., чрез адв. Костадинова, оспорват основателността на жалбата и молят за оставянето й без уважение, тъй като решаването на въпроса по същество е в компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, което налага връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират разноски по списък. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението, в обжалваната му част, предвид нормата на чл. 173, ал. 2 АПК и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, предвид определение № 8640 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 4621/2016 г. на ВАС, петчленен състав. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението, в обжалваната му пред настоящата инстанция част, е постановено връщане на преписката "на кмета на О. Р. за ново произнасяне в частта, в която е отменена оспорената заповед", а именно: , в частта, с която със заповед № РД 01/2327/14.08.2014 г. на кмета на О. Р. е одобрен ПРЗ и РУП за УПИ III-5760 и УПИ IV-5761,кв. 264 по плана на гр. Р.. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението, в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне е съобразено с вида на отменения административен акт и нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Правомощията на съда при отмяна на административния акт са визирани в хипотезите на чл. 173 АПК - ал. 1 да реши делото по същество, когато въпросът не е предоставен на преценка на административния орган, а извън тези случаи или ако естеството на акта не позволява разрешаването на спора по същество /ал. 2/ да върне преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Одобряването на подробни устройствени планове, вкл. ПРЗ е в изключителна компетентност на съответния административен орган по р. III, гл. 7 от ЗУТ и се извършва при спазване на изрично разписаната процедура, поради което след отмяна на заповедта се следва връщане на преписката за ново процедиране и произнасяне от административния орган. Конкретни указания /какво да бъде одобрено и при какви показатели/ не се задават като задължителни указания от съда, което в случая е спазено - в диспозитива на решението не се съдържат конкретни указания до органа, а изложените мотиви за незаконосъобразност, които следва да бъдат съобразени при новото произнасяне са досежно нарушенията при предвиденото застрояване. Следователно постановеното с обжалваното решение връщане на преписката за ново произнасяне е законосъобразно, като задължителна последица от частичната отмяна на ПРЗ /само за два УПИ/. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявените искания за присъждане на разноски от ответниците -кмет на О. Р., М. Р. и С. Р., касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, както следва: 200 лв - на О. Р., съставляващи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 75, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г/ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, 600 лв - на М. Р. и 550 лв - наСимеон Рангелов, съставляващи адв. възнагражнение, договорено и надлежно внесено/ по приложени Договори за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК от 29.03.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,