Решение № 105 от 27.2.2025 г. на ВКС по н.д. № 20248002201082/2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата Г. Х. срещу въззивно решение № 92 от 22.10.2024г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по внохд № 199/2024г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претенцията за явна несправедливост на наказанието се обосновава с признанието на вината, съдействието за разкриване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало и семейното положение на подсъдимата. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира, че жалбата е неоснователна. Подсъдимата Х. не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Вместо нея защитникът й адв. С. Д. поддържа жалбата с направеното искане и заявените съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 38 от 14.06.2024г. на Окръжен съд - Бургас, постановена по н.о.х.д. № 1304/2023г., подсъдимата Г. Х. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и за разноските по делото. По въззивна жалба от защитника на подсъдимата, с въззивно решение № 92 от 22.10.2024г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по внохд № 199/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Видно от сезиращия ВКС документ, същият е с идентично съдържание на подадената преди това въззивна жалба с искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимата наказание. Въззивният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, нейната трудова ангажираност, ниската степен на личната й обществена опасност, продължителния период от време, изтекъл от извършване на деянието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени завишената степен на обществена опасност на деянието, проявената упоритост при извършване на престъплението в един продължителен период от време за около три години, високия размер на предмета на престъплението, надхвърлящ повече от седем пъти минимума на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери“, поведението на подсъдимата след започване на данъчната ревизия на дружеството и прехвърляне на последното на трето лице с цел да се избегне административната и наказателната отговорност. Апелативният съд не е пропуснал да отчете и девиантното поведение на подсъдимата Х., изразило се в пренасяне през границите на страната на 408 грама златни и 512 грама сребърни изделия, за което е била санкционирана с налагане на административно наказание. Като правилно е анализирал съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е приел, че наказанието на подсъдимата във вида и размера, наложени от първоинстанционния съд, са съответни на извършеното от нея престъпление и не разкриват белезите на явна несправедливост на същото. Действително, АС – Бургас е пропуснал да съобрази като смекчаващо обстоятелство семейното положение на подсъдимата, което се изтъква пред ВКС, но този пропуск не променя извода за законоустановеност и справедливост на наложената й санкция. Всъщност, както правилно е констатирал проверявания съд, първата инстанция е пропуснала да наложи на подсъдимата Х. кумулативно предвиденото наказание конфискация на цялото или на част от имуществото на същата, но предвид липсата на съответен протест и забраната за влошаване на нейното положение пропуска не е могъл да бъде коригиран, което се явява още едно допълнително, макар и незаконосъобразно, премиране на подсъдимата. С оглед тези съображения касационната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието апелативният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без да надценява или подценява едни от тях за сметка на останалите. Не се констатира наличие на очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради което не се налага изменение на проверявания съдебен акт в претендирания от жалбоподателите смисъл. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,