Решение № 13217 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Елин Пелин против решение 1307 от 07.12.2020 г., постановено по адм.д. 1642/2019 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му. Ответницата В. Костова, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на касационната жалба и в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата - Е. Цветанова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Доводът на В. Костова за недопустимост на жалбата, тъй като държавната такса е внесена след определения от съда срок, е неоснователен. Касаторът е уведомен, че следва да внесе 70 лв. ДТ по сметка на Върховния административен съд на 16.03.2021 г. Видно от приложеното платежно нареждане (л. 20), е че държавната такса е внесена на 22.03.2021 г. т.е. в законоустановения срок. Ето защо доводът за недопустимост на касационната жалба, е неоснователен. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отменя заповед 889 от 24.10.2019 г. на кмета на Община Елин Пелин, с която е разрешено изработването на проект за ПУП ИПР за разделянето на УПИ V 425 на два нови УПИ УПИ ХV-425 и УПИ ХVІ-425, кв. 48 по плана на [населено място], община Елин Пелин. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като в случая не е осъществена хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ поради липса на съгласие на всички собственици на имота. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че УПИ ІV 425 ( неправилно посочен в заповедта като УПИ V) е предмет на делбено производство и имотът е допуснат до съдебна делба, а изменението на плана за регулация с обособяването на два нови имота следва да е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ - има предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти по предложение на Районен съд Елин Пелин, разглеждащ гр. д. 938/2015 г. за делба на УПИ. Видно от приложения протокол от съдебно заседание по посоченото дело е, че са изпратени два проекта за разделяне на УПИ. Независимо от това всяка от съделителките също внася проект за изменение на ПУП - ПР за разделяне на УПИ ІV-425 на два УПИ. В производството по издаване на заповедта е разгледан единствено проектът, представен от Е. Цветанова, като не е обсъждан другият проект, представен от В. Костова. От скицата към първия проект е видно, че вътрешната регулационна линия между новосъздадените УПИ минава през две сгради, а на юг минава плътно до съществуваща сграда, а от скицата към втория проект е видно, че границата е съобразена с разположението на съществуващите в УПИ сгради и за достъп до един от новосъздадените УПИ е предвидена улица тупик. В случая след като от съда са направени две предложения с два различни проекта е следвало всеки от тях да бъде обсъден от административния орган с оглед преценката кой от проектите отговаря на изискването на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, което не е сторено. В оспорената заповед като правно основание за издаването й е посочен чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а в становището на главния архитект е посочено, че искането за изменение на плана е допустимо на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. С оглед на така установеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което като отменя същата Административен съд София област постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Елин Пелин да заплати на В. Костова сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,