Решение № 8979 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2016 г.

Решение № 8979 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 739/14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 219/2015 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил решение № РД-Е-112-15/30.01.2015 г. на управителя на НЗОК, с което на Й. А. М. от гр. Пазарджик е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2/. Върнал е преписката на управителя на НЗОК - София за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на административна преписка, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Осъдил е Националната здравноосигурителна каса София да заплати на Й. А. М. направените по делото разноски в размер на 1210 лв. Срещу това решение чрез юрисконсулт Дишкова е подадена касационна жалба от управителя на НЗОК с оплакване, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилните изводи на съда се дължали на извадки от заключението на вещото лице относно спорния въпрос може ли в България да се приложи ефективен метод за лечение на заболяването на пациента. Вещото лице, както в представеното по делото заключението, така и в съдебно заседание е заявило, че медицинската дейност и интервенции, които са извършени в Германия, може да се извършат и в България. Резекция на долната челюст може да бъде осъществена във всички клиники по лицево-челюстна хирургия /ЛЧХ/, които имат III-то ниво на компетентност - София, Пловдив, Варна. Освен това, положителен е и отговорът дали медицинските дейности и лечение, които са проведени в Германия са сред медицинските дейности, заплащани по клинични пътеки от бюджета на НЗОК на Р. България. На пациента е била извършена оперативна интервенция с пластика и в България. Становището на експерта е, че тези интервенции, извършени в Германия, могат да се извършат и в България, но към такива пациенти се подхожда пестеливо в интервенцията, алгоритъмът на лечението е основно симптоматично, щадящо хирургично и медикаментозно. Счита оспореният административен акт за законосъобразен, след като медицинските дейности се заплащат по клинични пътеки от бюджета на НЗОК и същите могат да се извършат в България. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде съобразено и направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Й. А. М. се явява лично и с пълномощник адв. Еленков, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Постановеното решение от АС-Пазарджик е валидно, допустимо и правилно, претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение. Намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото безспорно е установено, че Й. А. М. през 2011 г. е бил диагностициран с "рак на простата", по повод на което 1 г. е бил лекуван с бифосфонати. В следствие на това лечение е получил остеонекроза на долната челюст в областта на десния ъгъл и възходящия клон. Лекуван е в продължение на няколко месеца последователно в отделения и клиники по ЛЧХ в гр. Пловдив и гр. София, където са осъществени няколко оперативни интервенции /хирургичен кюретаж, секвестректомия, екстрахиране на два зъба/, противовъзпалително медикаментозно лечение и озонотерапия. От тези медицински дейности е настъпило временно подобрение, но без съществен ефект - продължили са силните болки, оток в областта на ъгъла на долната челюст и затруднено хранене. При потърсената помощ в клиника по ЛЧХ във Висбаден, Германия, видно от медицинската документация, е осъществена парциална резекция на долната челюст и пластика на меките тъкани. С това лечение се е достигнало до ликвидиране на остеонекротичното огнище, нормално отваряне на устата, нормално хранене, липса на оток и болки. При тази фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че неправилно административният орган е отказал издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2/, при положение, че в България не може да бъде предложен ефективен метод за лечение на заболяването. Настоящата инстанция счита постановеното решение за правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, тъй като били обсъдени само отделни детайли от заключението на вещото лице. Назначения по делото експерт - доктор С. П. обективно и безпристрастно е изложила както методите на лечение, използвани в България, така и същността на осъщественото лечение в Германия. Нейното становище е, че в България може да се извърши резекция на долната челюст, но няма приет алгоритъм за осъществяване на резекция на засегнатата от остеонекроза челюст. А всички доказателства сочат, че проведеното лечение в България по приложения алгоритъм не е довело до окончателно излекуване на пациента, извършените хирургични интервенции са довели единствено до забавяне на прогресирането на заболяването, но не и до окончателното му излекуване. При осъществената върху Й. М. парциална резекция на долната челюст и пластика на меките тъкани в Германия, се е стигнало до окончателното излекуване на заболяването, което не би могло да се извърши в България с приложения алгоритъм, без значение, че теоретично съществува възможност за прилагане на същите интервенции, както в Германия. Правилно съдът, при съобразяване разпоредбите на Регламент 883/2004 г., съответно чл. 22 от Регламент № 1408/71 г. /с идентично съдържание/, решение на съда /голям състав/ от 5 октомври 2010 г. по дело С-173/09 г. е отменил оспорения отказ на управителя на НЗОК за издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/ при положение, че в България не може да бъде предложен ефективен метод за лечение на посоченото заболяване. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Възражението за прекомерност на присъдените на Й. М. разноски по делото също е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съобразено с характера и сложността на спора, по-специфичната медицинска терминология и необходимостта от изучаване на европейската съдебна практика и директивите на ЕС, приложими в конкретния процес. С оглед изхода на настоящия процес и на основание чл. 228 във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, на Й. А. М. следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,