Решение № 5731 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2017 г.

Решение № 5731 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. Пл. П., в качеството му на пълномощник на К. М. И. от гр. Б. и по касационна жалба, подадена от пълномощника на ОД на МВР гр. С., против Решение № 1102 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 495/2016 г. от Административен съд С.-област с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

В съдебно заседание процесуалните представители на касационните жалбоподатели поддържат жалбите и претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на ОД на МВР - С. е основателна при следните съображения:

Пред съда от първата инстанция е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който К. М. И. претендира ОД на МВР - С. да бъде осъдена да й заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 1 298 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., настъпили вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника по обявяване на задграничния й паспорт за невалиден, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 03.04.2016 г., алтернативно - от деня на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, ведно с понесените по делото разноски.

Съдът е приел иска за частично основателен в частта, с която се претендира присъждане на неимуществени вреди и за доказан до размер на 250 лева. В останалата част искът е приет за неоснователен и недоказан и е отхвърлен. Присъдени са разноски в полза на К. И. в размер на 28 лева и в полза на ОД на МВР - С. - в размер на 320 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и съпругът й са сключили договор за туристическа услуга с "У. Т." ЕООД, съгласно който е следвало да пътуват на екскурзия до И. в периода от 03.04 до 07.04.2016 г., като авансово са заплатили за това сумата от 5 192 лева (на 08.02.2016 г. - 1 800 лв. и на 21.03.2016 г. - 3 392 лв. = 5 192 лв.). В деня на отпътуване за И. - 03.04.2016 г. на Л. С., при извършена паспортна проверка от служител на РД "Гранична полиция", било установено, че представения от И. паспорт № 382172425, издаден на 18.03.2013 г. от ОД на МВР - С., е обявен за невалиден по молба, подадена от нея на 11.02.2014 г. По тази причина тя била отделена от групата и не й било позволено да напусне страната и да отпътува за И.. Паспортът бил иззет с протокол от същата дата.

От представена от ответника справка рег. № УРИ-517р-14228 от 25.08.2016 г. е установено, че К. И. е притежавала паспорт № 350676344, издаден на 08.08.2006 г. със срок на валидност до 08.08.2011 г. Паспортът с № 382172425 е издаден на 18.03.2013 г. е получен от нея на 10.04.2013 г.

От представените писмени доказателства съдът е установил още, че на същата дата - 10.04.2013 г. - К. М. И. е попълнила и подписала декларация, по реда на чл. 17 от Правилника за издаване на български лични документи (обн. ДВ, бр. 93/1999 г.), в която е заявила, че на 22.03.2013 г., около 11 часа, е установила липсата на задграничен паспорт. В тази връзка служител на РУП - Б. е съставил АУАН № 238/13 от 10.04.2013 г., а началникът на РУП - НП № 238 от 15.04.2013 г., с което й е наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лв. на осн. чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД и чл. 53 ЗАНН.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил следните правни изводи:

1. Налице е незаконосъобразно действие от страна на служител на ответника при РУП - Б., който поради допусната грешка е обявил за невалиден паспортът с номер 382172425, издаден на 18.03.2013 г. вместо този с № 350676344, издаден на 08.08.2006 г. със срок на валидност до 08.08.2011 г.;

1. Не е доказано от ищцата наличието на имуществена вреда в размер на 1 298 лв., тъй като от представените по делото писмени доказателства - фактури - е установено, че заплащането на сумите за планираната от семейството екскурзия е станало от съпруга на И., а не от нея.

1. По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът е приел, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че същата е основателна и доказана до размера на 250 лв., които следва да й бъдат заплатени от ответника със законната лихва от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част - до претендираните 5 000 лв. - искът е неоснователен и е бил отхвърлен.

1. Приел е, че ищцата следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 320 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което решението му ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства.

Правилно съдът е посочил, че за да се ангажира безвиновната отговорност на Държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ ищецът, с всички допустими по закон доказателства и доказателствени средства, следва да докаже наличието на законово изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от същия и то в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган или негови служители; 2. издаден (акта), съответно извършени или неизвършени действия, при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. отменени като незаконосъобразни по предвидения в закона ред; 4. вреда; 5. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата за ищеца вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави искът неоснователен.

Не е спорно, че в случая не е налице отменен, по съответния законов ред, административен акт. Не е налице обаче и незаконосъобразно действие или бездействие от страна на служители на ответника, както е приел решаващият съд по следните съображения: .

По смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) български лични документи са: 1. документи за самоличност; 2. свидетелство за управление на моторно превозно средство и 3. документи за пребиваване. Съгласно чл. 2 - Българските лични документи са собственост на държавата, поради което в чл. 7, ал. 1 е разписано задължение за гражданите, притежатели на български лични документи, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. "При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи ..." - чл. 8, ал. 2, предл. първо - или да подаде декларация относно тези обстоятелства по електронен път по ред, определен с акт на Министерския съвет - чл. 8, ал. 3.

Съгласно приложимата редакция на чл. 9, ал. 3 от закона (ДВ, бр. 82/2009 г.) при издаване на нов български личен документ предишният от същия вид се връща на органа, който го е издал. Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал и при смърт на притежателя им; загубване на българско гражданство, с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство; установяване, че документът е нередовен; отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване и изтичане на тяхната валидност (чл. 10).

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.) в приложимата редакция на текста към 2013 г.: "Паспорт се издава или подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя.", като при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорта към заявлението се прилага декларация по чл. 17, ал. 1 и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има издаден такъв документ от компетентните органи (чл. 22, ал. 6, т. 1), а при изтичане на срока на валидност - предходния паспорт (чл. 22, ал. 6, т. 6).

От приложените по делото доказателства - справка рег. № УРИ-517р-14228 от 25.08.2016 г. - безспорно е установено, че в Националната автоматизирана информационна система "Национален регистър на българските лични документи" е отразено издаването на паспорт № ********** на 08.08.2006 г. със срок на валидност до 08.08.2011 г. на името на К. М. И.. Установено е също, че паспорт с този номер не е "връщан" от нея в РУ Б. - справка рег. № 517р-16774 от 11.10.2016 г.

Безспорно е установено още, че на дата 18.03.2013 г. е издаден паспорт № ********* на К. М. И. със срок на валидност 5 години по заявление, което не е представено по делото. Нито ответника, нито ищцата обаче твърдят към заявлението да е подадена декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи.

При така установените факти се налага извода, че до 18.03.2013 г. К. И. не е заявявала кражба, изгубване, унищожаване или повреждане на паспорт пред компетентните органи; не е представила пред тях доказателства за образувано производство във връзка със заявено загубване, унищожаване или повреда на документ за самоличност, нито е предала обратно на издателя паспорт № *********, чиято валидност е изтекла на 08.08.2011 г.

На 18.03.2013 г. в Националната автоматизирана информационна система "Национален регистър на българските лични документи" е отразено издаването на паспорт № ********* на К. И..

На 10.04.2013 г. тя саморъчно е попълнила и подписала образец на Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която е заявила, че на 22.03.2013 г., около 11.00 ч. е установила "липсата на задграничния си паспорт в къщи". В декларацията изрично е отбелязано, че: 1. деклараторът поема задължение при намиране на документа да го предаде на органа, който го е издал; 2. уведомен е, че с подаването на декларацията "документа за самоличност ще бъде обявен за невалиден" и 3. за декларирани неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от наказателния кодекс. З. установеното административно нарушение по чл. 7 ЗБЛД й е бил съставен АУАН № 238 от 10.04.2013 г., който е подписан без възражения на същата дата и началникът на РУП - Б. е издал НП № 238 от 15.04.2013 г., с което й е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 30 лева. Нито ищцата, подписала декларацията лично, нито административния орган, съставил АУАН, нито този издал НП са посочили номер на изгубения документ. Отново не са представени доказателства, след като е установена липсата на паспорта на 22.03.2013 г., г-жа И. да е уведомила най-близкото структурно звено на МВР за това, в законоустановения срок - "до три дни".

Подадената лично от ищцата декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи служебно е била администрирана в системата и въз основа на нея именно паспортът на г-жа И. - № 382172425 и издаден на 18.03.2013 г. - е обявен за "невалиден". Действието е законосъобразно, тъй като е извършено въз основа на лично подадена от засегнатото лице декларация, което, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗБЛД има право само на един паспорт. След като в системата е отразено, че паспортът на И. е "невалиден" изземването му от страна на служител на ГКПП "Аерогара" - С. е законосъобразно, а не незаконосъобразно действие. Това е така, тъй като паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Р. Б. и за пребиваване извън страната и български гражданин не може да напусне границата на страната с невалиден документ за самоличност.

При тази фактическа установеност и така представените доказателства съдът намира, че в случая не е налице незаконосъобразно действие от страна на служител на ответника. Обратното - налице е бездействие на ищцата, която от една страна не е опазила свой документ за самоличност, каквото задължение тя има по закон; от друга - в законоустановения срок не е уведомила за липсата му компетентните органи; от трета - не е идентифицирала документа, чиято липса е установила. За виновното поведение на страната не следва да носи отговорност Държавата.

След като не е установено наличието на една от комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, то и отговорността на Държавата не следва да бъде ангажирана независимо от факта, че е налице имуществена вреда и ищцата е преживяла описаните унижения и страдания. При това положение предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

При горните мотиви, като е приел основателност на ищцовата претенция за неимуществени вреди, съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени.

Ще следва да се отмени решението и в частта за разноските. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи.

Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение