Решение № 9851 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 668/2011 г.

Решение № 9851 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 668/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. - началник отдел "Управление на изпълнението" при дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, упълномощена със заповед № 1365/12.10.2010 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 152/26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 5/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1-23-1088/18.11.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Д. в частта, потвърдена с решение № 17/26.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. за определените на "Комплекс Добруджа" ООД - гр. Д. с правоприемник "Екогруп" ЕООД - гр. Д. данъчни задължения за ДДС за периода 1.01.2003 г. - 31.01.2005 г. по фактури, издадени от "Пато" ЕООД и "Фрабо" ЕООД, както и в частта за данък върху печалбата и данък за общините със съответните лихви върху тях за 2002 г., корпоративен данък за 2003 г. и 2004 г. и съответните лихви, вследствие увеличен финансов резултат със следните суми: за 2002 г. - със сумата 13 828,76 лв. приходи, неотчетени съгласно реда в нормативните актове, представляващи лихви по договор за финансов лизинг и със сумата 5 508,30 лв. - неотчетени приходи, а разходите са увеличени със сумата 1 726,74 лв. - полагащата се отчетна стойност на фактурите издадени от "Пато" ЕООД и "Фрабо" ЕООД.; със сумата 7 562,62 лв., представляващи приходи, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред. за 2003 г. - със сумата 13 572,81 лв. приходи, неотчетени съгласно реда в нормативните актове, представляващи лихви по договор за финансов лизинг и със сумата 22 922,93 лв. - неотчетени приходи, а разходите увеличени със сумата от 6 112,78 лв. - полагащата се отчетна стойност на фактурите, издадени от "Пато" ЕООД и "Фрабо" ЕООД; със сумата 1 106,10 лв., представляваща приходи, неотчетени съгласно определения в нормативните актове ред. за 2004 г. - със сумата 18 884,48 лв. приходи, неотчетени съгласно реда в нормативните актове, представляващи лихви по договор за финансов лизинг и със сумата 7 336, 61 лв. неотчетени приходи, а разходите увеличени със сумата от 2 482,78 лв. - полагащата се отчетна стойност на фактурите, издадени от "Пато" ЕООД и "Фрабо" ЕООД. Релевират се в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че процесните стоки са получени от М. М. - отговорник в обект "Чучурите". Твърди, че в процесните фактури липсват всички реквизити по чл. 7, ал. 1 ЗСч (отм.). Относно частта по ЗКПО (отм.) касаторът не е съгласен с изводите на съда, че договорът за лизинг е трансформиран в договор за наем и в тази връзка твърди, че споразумението за това е представено по време на административното обжалване и затова не следва да се кредитира. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Екогруп" ЕООД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 817,33 лв. Ответникът по касационната жалба "Екогруп" ЕООД - гр. Д. в писмено становище я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени от касатора в частта за начисления ДДС и в частта по ЗКПО (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на касационно производство пред Върховния административен съд, I отделение. Първоначално с решение № 408/09.06.2009 г. по адм. дело № 381/2006 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Комплекс Добруджа" ООД (правоприемник на който е "Екогруп" ЕООД) срещу ДРА № 1-23-1088/18.11.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Д.. С решение № 472/13.01.2010 г. по адм. дело № 10743/2009 г. на ВАС, I отделение е отменено първоинстанционното решение относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди месец ноември 2003 г. в размер на 22 833,33 лв. и за месец декември 2004 г. в размер на 4 666,67 лв. и в частта за разноските над 800 лв. Постановено е решение по съществото на делото, с което е отменен данъчния ревизионен акт в посочените части, а в останалите части решението е върнато за ново разглеждане с дадени указания по прилагането на материалния закон и обсъждане на всички събрани по делото доказателства поради констатираната от касационната инстанция липса на мотиви относно частта за корпоративния данък за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Делото е върнато за ново решение и частично за ДДС. В изпълнение указанията на отменителното решение на ВАС, I отделение първоинстанционният съд в друг съдебен състав е постановил обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение. В частта по ДДС. Относно издадените фактури от доставчиците "Пато" ЕООД и "Фрабо" ЕООД съдът е приел въз основа на изслушаната в съдебното производство съдебно-графологична експертиза и съобразно указанията, дадени в отменителното решение, че те са подписани от М. М. - отговорник на обект "Чучурите". Правилно съдът е приел, че неосчетоводяването на тези фактури в счетоводството на данъчно задълженото лице не води автоматично да допълнително начисляване на ДДС, след като данъчните органи не са установили стоките по тези фактури да са предадени от доставчиците. Липсата на осъществена доставка не е основание за начисление на ДДС. С.- счетоводната експертиза, на която правилно се е позовал първоинстанционния съд е установила, че не може да констатира дали в счетоводствата на доставчиците тези фактури са отразени поради въвеждането им по клиентски номера. Касае се за необосновани констатации на данъчния ревизионен акт в тази му част, поради което като такива те не се ползват с презумпция за вярност съгласно ДПК (отм.). В частта по ЗКПО (отм.). Установено е по делото, че през 1998 г. е сключен приватизационен договор, по силата на който Агенция по приватизация е продала на "Колектив ресторант Добруджа" ООД правото на собственост на обособена част от "България" АД, състоящо се от надземно, подземно ниво и стопански двор. На 7.12.2000 г. е сключен договор за финансов лизинг между "Колектив ресторант Добруджа" ООД (лизингодател) и "Екогруп" ЕООД (лизингополучател) за същия имот с конкретни условия за ползване на вещта съобразно клаузите на лизинговия договор. Правилно първоинстанционният съд е приел, а и това е потвърдено в отменителното решение на ВАС, I отделение, че е налице новация на лизинговия договор, предвид представеното в хода на административното обжалване на ДРА споразумение за трансформация на лизинговия договор в договор за наем, което е установено и в отменителното решение на първата касационна инстанция. В споразумението за новация страните са се споразумели наема да се прихване от надвнесени лизингови вноски, поради което изводите на съда за недължимост на лихвите по лизинговия договор са законосъобразни и съобразени с доказателствата по делото. Освен това правилно съдът се е съобразил с приетото в отменителното решение на ВАС, I отделение, че тези доказателства не са оспорени от данъчната администрация в съдебното производство. Следователно по безспорен начин по делото е установено, че е налице новация на договора за финансов лизинг в договор за наем и в тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че неправилно в ДРА е преобразуван финансовия резултат на ревизираното дружество за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., т. е. че не са касае за неотчетени приходи (за лихвите по лизинговия договор), поради което съдът не е допуснал нарушение като е приел, че неправилно данъчната основа за преобразуване на преките данъци за посочените периоди (данък върху печалбата и данък за общините, съответно корпоративен данък) неправилно е определена по реда на чл. 109, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.), тъй като не са установени укрити приходи. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,