Решение № 8857 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 540/2009 г.

Решение № 8857 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 540/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анатоли Светлинов Антонов от гр. Левски против решение от 27.10.2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III б състав, постановено по адм. дело № 04505/2006 г., с което се отхвърля жалбата му срещу заповед № З-4037/31.08.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР за налагане на основание чл. 227, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗМВР, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 ППЗМВР на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила-необсъждане на всички доводи на жалбоподателя и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответната страна-Министър на вътрешните работи, процесуален правоприемник на директора на НС"П" съгласно § 108, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМВР взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР от влизане в сила на присъдата-ал. 2, удължен със срока на ползван от жалбоподателя разрешен отпуск-ал. 3. Заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на императивните изисквания на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, като е спазена и дисциплинарната процедура чл. 229, ал. 5, т. 2 вр. ал. 1 ЗМВР - в отсъствие на служителя, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина, ако служителя се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск. Заповедта е и материалноправно законосъобразна, тъй като фактът на осъждане на служител в МВР за извършено умишлено престъпление от общ характер, който не е спорен, е квалифициран от закона като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено безспорно, че с влязла в сила на 28.04.2006 г. присъда жалбоподателят е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер. Фактът на осъждането е квалифициран от закона като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда задължително дисциплинарно наказание "уволнение" - чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗМВР когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на служителя. Сроковете обаче не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск-чл. 225, ал. 3 ЗМВР. Няма основание за изключване приложението на тази обща норма, когато дисциплинарното уволнение се налага на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При доказано ползване от служителя на разрешен отпуск по болест от 2.05.2006 г. до 28.05.2006 г. и след това от 29.05.2006 г. до 7.07.2006 г.-платен годишен отпуск, верен е правният извод на първоинстанционният съд, че срокът за налагане на дисциплинарното уволнение е 1.09.2006 г. и преди изтичането му на 31.08.2006 г. е издадена обжалваната заповед. Правилни са и другите правни изводи направени от решаващия съд, които се споделят от касационната инстанция-заповедта е издадена в предписаната от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР форма, при спазване на дисциплинарната процедура като са приложени правилата на чл. 229, ал. 5, т. 2 вр. ал. 1 ЗМВР - производството е проведено в отсъствие на служителя, който се е намирал в чужбина и това не е попречило на разкриване на обективната истина, защото деянието, за което е наложено наказанието е едновременно и престъпление, за което има влязла в сила присъда. Дисциплинарното уволнение е нормативно установена пряка последица от осъждането на служителя-чл. 227, а. 1, т. 1 ЗМВР. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането от първоинстанционния съд на доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на уволнението след изтичане на срока за произнасяне от органа по назначаването по рапорта му от 5.05.2006 г. за прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя-чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Съгласно тази разпоредба служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява "по собствено желание", като според чл. 247, ал. 2 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава в едномесечния срок по чл. 247, ал. 1 ЗМВР. Служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, освен в изрично посочените в закона случаи, сред които не попада този по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР (чл. 249, ал. 2 от с. з.). Настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл. 247, ал. 2 ЗМВР е инструктивен и той е от значение само за възникване на възможността за обжалване на правните действия или бездействия на административния орган по реда на АПК. В случая няма данни рапортът на служителя за освобождаването му "по собствено желание", който е подаден по време на ползвания отпуск по болест, да е докладван на компетентния орган по назначаването и за него да е започнал да тече срок за произнасяне. В правомощията на органа по назначаването е при наличие на осъществени различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го извърши. Противното би означавало, че може да се избегне дисциплинарно уволнение при наличие на предпоставки за налагането му, ако преди това служителят поиска прекратяване на служебното правоотношение "по собствено желание". Доколкото този довод на жалбоподател за незаконосъобразност на уволнението е неоснователен, необсъждането му от първоинстанционния съд не води до друг краен резултат и нарушението на съдопроизводствените правила е несъществено, като не представлява касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,