Решение № 8928 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2009 г.

Решение № 8928 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1204 от 20.12.2008 г. на Адм. съд-София-град, II състав по адм. д № 4754 по описа за 2008 г., с което е отменен РА № 100800078 от 29.04.2008 г. на ТД на НАП Кюстендил, потвърден с решение № 964 от 26.06.2008 г. на Д "ОУИ" - София. Представят се и подробни писмени бележки. Развиват се съображения за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да се отмени и да се потвърди ревизионния акт като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "МАГ" ЕООД, представлявано от Илин Карипов оспорва касационната жалба в представени по делото подробни писмени бележки. Счита решението за правилно, което следва да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските за тази инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез представителя си счита, че жалбата е основателна и делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав. Върховен административен съд, първо ДА" отделение преценява касационната жалба за допустима, по същество неоснователна. За да отмени ревизионния акт съда е приел, че при съвкупна преценка на всички доказателства се е наложил извод за наличие на документална обоснованост на извършените от дружеството разходи по спорни 55 фактури, издадени през 2005 г., поради което неправилно органите по приходите са увеличили финансовия резултат за процесната г. на основание чл. 23, ал. 2 т. 13 от ЗКПО (отм.) и са определили данъчни задължения на дружеството. Неправилно органите по приходите са приели, че тъй като касовите бележки били издадени от нерегистриран апарат това било единствено основание да се счете, че има документална необоснованост на направените разходи. Останалите доказателства по делото, събрани както в ревизионното, така и в съдебното производство са оформили извод за надлежно документиране на тези процесни разходи. Поради което увеличението на резултата не следва да се прави за процесната 2005 г. и неправилно са определени преки данъци. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения и доводите в касационната жалба не се споделят от настоящата инстанция. Съдът правилно е определил спора - надлежно ли са документирани претендирани от дружеството разходи, направени по фактури, издадени от "Реус" ЕООД през данъчни периоди на 2005 г., тъй като макар и придружени с касови бонове, както изискват разпоредбите на ЗКПО, тези бонове били издадени от нерегистриран касов апарат. Правилно съда е приел, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че тези разходи са както действително извършени, така и, че са документално обосновани. В подкрепа на тези твърдения са били допуснати доказателства и е установено, че дружеството е осчетоводило разходи по тези фактури по сметка 302- Материали, като при влагането на материали същите са били изписвани като разход на сметка 601 Разходи за материали". Подробната съдебно-счетоводна експертиза по делото от 12.11.2008 г. дава данни, че счетоводното отчитане по сметките е отразявано своевременно, точно и редовно по всички спорни фактури. Приходите са реализирани в поръчки, в които са вложени процесните закупени материали, за които също има доказателства - пр. лимитни карти и искания за определени материали, калкулации за изчисляване на стойност и продажна цена, фактури за продажба. Налице е съпоставимост за този период на приходи и разходи. Всички суми по фактурите са отразени счетоводно и могат да бъдат проверени по съответните сметки като разходи. Едновременно с това към всяка от фактурите има освен касов бон (за който се спори), платежни нареждания за банкови бордера за платен ДДС по ДДС-сметка по всяка от фактурите, приемо-предавателни протоколи за приемане на материалите, складови разписки от МОЛ. Въз основа на изброеното по-горе и предвид текста на процесната разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) правилно съда е приел, че касови бонове са само част от изброените доказателства, които са необходими да оформят документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО (отм.) Законодателят не е имал предвид единствено и само с касов бон, а с всякакви доказателства, включително и касов бон. Именно в тази връзка съдебната практика наложи документалната обоснованост на направени разходи по ЗКПО да не бъде доказвана единствено и само с касови бонове, когато същите са редовни, а се изискват и множество други доказателства. Както е в случая. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника могат да бъдат присъдени разноски в размер, съгласно приложените доказателства - фактура и банково извлечение, на 3000 лв. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо ДА" отделение