Решение № 1189 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2019 г.

Решение № 1189 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрисконсулт Ковачев, срещу Решение № 128 от 07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1589/2018 г., по описа на Административен съд С.-град в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за сумата от 5000 лв. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Симеонов, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Парлапански изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, жалбата срещу него неоснователна и същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С.-град се е развило по предявения от А. Симеонов против СДВР иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, в размер на 25 000 лв., представляващи физически болки и страдания, стрес, отрицателни психически изживявания и чувства, в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от СДВР при и по повод изпълнение на служебните им задължения, представляващи административна дейност, вкл. и противоправно и нерегламентирано използване на физическа сила и помощни средства при превишаване на правомощията им, ведно с законната лихва от датата на увреждането 19.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Симеонов иск за сума в размер от 5000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 25 000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на СДВР, изразяващи се в нанесени от полицейски служители на 19.02.2013 г. удари по лицето и главата на Симеонов, от които е получил увреждания и които са обусловили необходимост от оказване на лекарска помощ в Пирогов. Съдът правилно е приел, че от незаконосъобразните действия на служителите на СДВР, Симеонов е изживял силен стрес, безпокойство, тревожност, почувствал се е унижен, причинен му е физически и психически дискомфорт и негативни емоции, напрегнатост довели до влошаване на здравословното му състояние. Обосновано е приел още, че извършените действия по употреба на физическа сила са се отразили в негативен план на личността на ищеца, довели до негативни емоционални проблеми изразяващи се в унижение и срам след публикации в медиите, опетняващи честта му, както и същия е изживял силен стрес и свързаните с това негативни изживявания. Неоснователно в касационната жалба на СДВР се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Безспорно по делото е установен факта на настъпилите неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразните действия на служители на СДВР. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Несъмнено незаконосъобразните действия на служителите на СДВР имат негативно отражение върху психическото състояние на пострадалото лице. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след влизане в сила на първоинстанционното решение ще бъде предявен отново иск срещу извършителя по реда на наказателното производство, с което ответника в настоящото производство да се обогати неоснователно. Видно от доказателствата по делото е, че с Постановление от 28.02.2014 г. е спряно наказателното производство по досъдебното производство № 163/2013 г. по описа на СО СГП, пр. пр. № 64/13 по описа на СРП водено срещу неизвестен извършител. В случая към настоящия момент няма влязла в сила присъда срещу конкретно лице, както и към момента е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК погасителна давност. Доводите в касационната жалба за един бъдещ евентуален иск по общия ред са несъстоятелни. Несъстоятелно е и твърдяното в касационна жалба на СДВР, че решението е неправилно в частта с която е присъден размер на обезщетението от 5 000 лева, тъй като е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съдът е съобразил, че ищецът е изживял силен стрес и свързаните с това негативни изживявания, съответно и отражението им върху състоянието на ищеца. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие № 624024 от 02.12.2019 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 600 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение