Решение № 6650 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2009 г.

Решение № 6650 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венко Маринов Стоянов от гр. Варна, подадена против решение № 350 от 19.05.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, II състав по адм. д. № 1605/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът твърди, че ширината между новообразуваните имоти № 218 и № 588 е само 3,90 м., което е в несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5 и 9 от ППЗСПЗЗ и ЗУТ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата му по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна оспорва касационната жалба с писмено възражение и молба, в които пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото проектирането на имота е в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗУТ, което е и във връзка с чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Не е налице твърдяното нарушение при изготвяне на плана. В този аспект е съобразено и заключението на експертизата, включително и на допълнителната СТЕ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 350 от 19.05.2009 г. е отхвърлена жалбата на Венко Маринов Стоянов от гр. Варна против заповед № РД - 06- 7706 - 32/03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на с. о. в м. "Акчелар", землище кв. Виница, община Варна. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че в хода на съдебното производство не са се доказали твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и на ЗУТ при изработването на плана на процесния имот № 218, отреден в полза на жалбоподателя с площ 600 кв. м., което е в съответствие с нотариалния акт, с който Венко Маринов Стоянов се легитимира като собственик с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост, в който е вписано, че е придобил 600 кв. м. в ид. части. Обжалваното решение е мотивирано с приети и неоспорени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, в които вещите лица са констатирали, че границите на бившия имот по КП от 1987 г. са запазени на изток, север и юг, а тази на запад е изместена успоредно в източна посока на 2.62м., което е направено с оглед горепосочената площ от 600 кв. м. Експертите са установили, че лицето на процесния имот е 15.15 м. и по отношение на него са спазени нормативните изисквания по ЗУТ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след разглеждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Варненският окръжен съд е обсъдил доказателствата, относими към спора във връзка със спазване на изискванията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно отразяване на новообразуваните имоти, включващи три категории имоти: на ползватели, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост; на собственици с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ; на лица, придобили собствеността на самостоятелно основание. Жалбоподателят е от първата категория лица, които са признати като собственици на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на тези лица не е приложима забраната за промяна в конфигурацията на имота с оглед ограничението за придобиване до 600 кв. м. Разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ изисква при проектиране имотите да се съобразят със съществуващи сгради, съоръжения и трайни насаждения. Във втората алинея на същата разпоредба, относима до имоти в по-голям размер от определения, се регламентира, че имотът запазва площта и границите, ако не надвишава 600 кв. м. и има осигурен достъп до улица. При задължителното съобразяване на ПНИ с построените в имота сгради и право на собственост върху 600 кв. м не би могъл да бъде съобразен и подхода към имота съгласно досегашните граници. Проектирането на имота е в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗУТ, което е и във връзка с чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Основното възражение, развито в касационната жалба касае ширината на улицата, отразена в ПНИ между НИ № 218 и НИ № 588, която е установена от допълнителната СТЕ - 3,90 м. Становището на касатора е, че тази ширина е в несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5 и 9 от ППЗСПЗЗ и ЗУТ. Върховният административен съд счита това оплакване за неоснователно, защото в приложимия текст на чл. 28, ал. 5, изречение второ от ППЗСПЗЗ е предвидено изрично, че се допуска по изключение проектиране на задънени улици или пътища с ширина най- малко 3,5 м. В конкретния случай измерената ширина на улицата е 3,9 м. и въпреки, че тя не е задънена, отразяването й в плана с тази ширина е допустимо, тъй като се касае за път, осигуряващ единствена възможност за достъп до съответните имоти. От съществено значение в случая е констатацията на вещото лице, изготвило допълнителната СТЕ, според която улицата между посочените имоти не е новопроектирана, а е съществуваща, отразена в предходен кадастрален план от 1988 г. Оплакванията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са бланкетни и не са конкретизирани. Жалбоподателят не е бил лишен от възможността да защити правата си и да организира защитата си по делото, което е образувано още през 2006 г. и разглеждането му е продължило до 2009 г. и съдът не е отказал събирането на относими за спора доказателства. Изпълнено е изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК, като първоинстанционният съд е насочил страните относно доказването на обстоятелствата от значение за делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,