Решение № 3799 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2015 г.

Решение № 3799 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост против решение № 3119 от 5.05.2015 г. по адм. дело № 10634 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 1193/1.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, потвърдена с решение № РД-16 от 12.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадено заявление-декларация вх. № 1193 от 19.08.2014 г. съгласно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Теодора Тошева Тодорова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № 1193 от 1.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Младост, потвърдена с решение № РД-16 от 12.09.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град, с която на Теодора Тошева Тодорова е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за дъщеря й Елена, род. на 25.08.2000 г., със степен на увреждане 70% за заболяване с диагноза "инсулинозависим захарен диабет". Отказът е мотивиран с обстоятелството, че услугите не са ползвани в регистрирано лечебно заведение за физикална и рехабилитационна медицина. За да отмени оспорената заповед и изпрати преписката на компетентния административен орган с указания за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд София-град е приел, че при пребиваването на детето в летния курс-лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел "Орфей", комплекс Пампорово, през периода 3.08.2014 г. - 10.08.2014 г., е била проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Разходите за "нощувки, храна, рехабилитация", отразени в представената фактура, са били направени за рехабилитационни услуги. Така постановеното решение е съобразено изцяло с наложилата се безпротиворечива съдебна практика по прилагането на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ - редакция, ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) С чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) е създадено право за хората с трайни увреждания на добавка във формата на парични средства за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. В чл. 28 от ППЗИХУ, приет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г. по делегация от чл. 42, ал. 13 от ЗИХУ, е предвидено, че добавката се изплаща при извършено балнеолечение, алтернативно, за рехабилитационни услуги. С изменението на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (ДВ, бр. 55 от 2014 г.) е поставено изискване балнеолечението или рехабилитационните услуги да са извършени в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". От страна на Теодора Тошева Тодорова в качеството й на майка на детето Елена Владиславова Атанасова, което е било малолетно през периода на пребиваването му в летния лагер и към момента на подаване на заявление-декларацията, е отправено искане за заплащане на добавка за рехабилитационни услуги съответно на алтернативно предвидената възможност в подзаконовата норма на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. Представено е медицинско направление за санаториално лечение и фактура за разходите за проведена социална рехабилитация. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ разграничава балнеолечението от рехабилитационните услуги, но не поставя ползването на добавката в зависимост от вида на рехабилитационните услуги. За разлика от понятието "балнеолечение", което няма нормативно определение, понятието "рехабилитация" е получило нормативна уредба в чл. 15 от ЗИХУ. Уредени са две разновидности на рехабилитацията - медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Събраните по делото доказателства сочат, че през едноседмичния период в спа-хотела в курорта Пампорово на детето са били предоставени социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Детето е участвало в летен отдих, организиран от Националната асоциация на деца с диабет по договор с "Вая Тур" ЕООД. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за социални рехабилитационни услуги. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и при ненаправено възражение за прекомерност на ответницата по касация се присъждат разноски за тази инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,