Решение № 1746 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2009 г.

Решение № 1746 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Гико Иванов Христов от гр. Кюстендил, в качеството му на ЕТ, против решение № 265/28.07.2009 г., постановено по адм. дело № 330/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № РД-00-848/28.05.2009 г. на кмета на община Кюстендил, за премахване, на основание чл. 57а ЗУТ, на метален павилион за търговия, поставен в терен общинска публична собственост съгласно Акт № 164/16.10.1997 г., отреден за "Пионерски дом", находящ се в кв. 325 по плана на гр. Кюстендил, ул. "Пиянец". Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Алексов, който я поддържа, по изложените в нея и писмени бележки съображения, претендират се разноските по делото. Ответната по касационната жалба страна - Кмет на община Кюстендил, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, решението на съда е правилно, основано е на доказателствата, включително и заключението на вещото лице, преценени съвкупно и на правилното приложение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме законосъобразност на процесната заповед, първостепенният съд, въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по спора, е изяснил обективно фактическата обстановка, изложил е подробни и обосновани съображения, досежно съответствието й с относимата правна уредба, поради което и същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. Установен е вида на обекта, включително и чрез заключението на вещото лице, като павилион за търговски нужди, изпълнен като дървена сглобяема конструкция, с накована дървена и от шперплат обшивка и едноскатен етернитов покрив, монтиран върху бетонова площадка. При така установеното изпълнение на обекта, действително същият няма характера на "строеж" по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо от факта, че е за монолитен в бетонова настилка. Правилно съдът е отчел несъщественото несъответствие по фактите с констативния акт - че се касае за метална конструкция, която е обшита, след като не се променя вида на обекта и режимът за поставянето и премахването му. Достатъчно е тук да се напомни на жалбоподателя какво точно е закупил по договора от 21.01.1999 г., п. 1.1 - "движим имот, търговски обект павилион № 10, представляващ сглобяема конструкция, с площ...", а начинът на премахването, на който се основават оплакванията, (с ненарушение на целостта, невъзможност за демонтиране без увреждане), не е въведен като предпоставка, не влияе на характера на обекта по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а имуществени претенции за вреди, обезщетения и пр. следва да се претендират по друг ред. Релевантното в случая е, че павилионът е разположен в общински имот, при разрешителен режим, правното основание за чието поставяне е отпаднало, поради изтекъл и неподновен срок на договора, за което обстоятелство жалбоподателят е бил уведомен. С оглед това, доводите в касационната жалба, наведени и пред решаващия съд и обсъдени в решението, са несъстоятелни. Обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл. 57а, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и Наредбата на община Кюстендил, за премахване на процесния обект, а заповедта е издадена в рамките на компетентността на административния орган и без нарушения на закона. Воден от тези съображения, при липса на касационни основания за отмяна на решението, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,