Решение № 9387 от 25.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Гешев, чрез адв. Пенчев, подадена срещу решение 552/02.02.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 5495/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К-6424/12.05.2021 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител директор на Дирекция Инспекторат при МВР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната от него заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор Н. Гешев против заповед 8121К-6424/12.05.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител директор на Дирекция Инспекторат при МВР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че оспорващият е назначен за периода от 04.10.2015 г. до 26.04.2017 г. на длъжността директор на дирекция Инспекторат" - МВР. Със заповед 8121К-2572/08.02.2017 г. е отстранен от длъжност, а със заповед 8121К-4069/12.04.2017 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение" и му е прекратено служебното правоотношение, считано от 26.04.2017 година. Тази заповед е била оттеглена от министъра на вътрешните работи и със заповед 8121К-293/23.01.2018 г., считано от 08.02.2017 г., Гешев е възстановен на длъжност директор на дирекция Инспекторат" МВР. С разпореждане [номер] на териториално поделение на НОИ София град, издадено на 31.08.2017 г., е разпоредено от 29.08.2017 г. на Н. Гешев да се изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО. Със заповед 8121К-9429 от 01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл и § 87 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн. ДВ бр. 60 от 07 юли 2020 г.), Н. Гешев е назначен на длъжност директор на дирекция Инспекторат"МВР, с присъден ранг V старши. Заповедта не е била обжалвана, влязла е в сила и е породила правни последици. Това е последното по време назначаване (преназначаване) на държавния служител, като служебното му правоотношение преминава от режим на ЗМВР към режим на регулация от ЗДСл. С предизвестие рег. No 8121р-7799/12.05.2021 г. на министъра на вътрешните работи, връчено на 18.05.2021 г., на оспорващия е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. На 12.05.2021 г. е издадена заповед 8121К-6424 от 12.05.2021 г. от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Гешев,с ранг: IV старши, на длъжност директор на дирекция Инспекторат при Министерство на вътрешните работи (МВР), считано от 12.05.2021 година. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. и се посочва изплащането на дължимите обезщетения. Заповедта е лично връчена на служителя на 18.05.2021 г., за което същият се е подписал. При това положение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон - при установено наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел и спазване на изискванията на материалния закон, тъй като оспорващият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че възникналото правоотношение съгласно заповед 8121К-9429 от 01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл и § 87 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн. ДВ бр. 60 от 07 юли 2020 г.) препятства приложението на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че Гешев от 2015 г. заема една и съща длъжност в МВР и има непрекъснат трудов стаж е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че правото на пенсия е придобито не при условията на общата норма на чл. 68 от КСО, а при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, като е посочил, че предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица, с оглед спецификата на работата им. С нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗДСл е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но посоченото не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, а само установява привилегирован състав за нейното придобиване по отношение на определени категории лимитативно изброени служители. С прекратяване на служебното правоотношение на касатора не е нарушено и конституционно закрепеното право на труд. Правото на труд - това е правото на всеки гражданин на свободен избор на място на работа и професия, но същото не е абсолютно и подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, както нееднократно е посочвал в практиката си ВАС. За подобно ограничение от обективен характер би могло да се приеме провежданата държавна политика за достъп до трудов пазар на лицата в до-пенсионна и пенсионна възраст. В случая жалбоподателят е осъществил правото си на достъп до трудовия пазар, свободен избор на професия и място на работа, като е придобил и осъществил правото си на пенсия, след което отново му е осигурено право на достъп до трудовия пазар. В този смисъл не би могло да се приеме, че същият е бил лишен от основно свое конституционно право. Поради това, легитимното упражняване на правомощието на работодателя - органа по назначаване, да прекрати служебното правоотношение, не може да се разглежда като ограничаващо правото на труд на служителя. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 12.05.2021 г., Гешев получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си въз основа на заявление, подадено на 29.08.2017 г., когато е бил на възраст 56 г. и 10 мес. (съгласно разпореждане [номер] на ТД на НОИ л.20 от делото). Видно от приложените доказателства към посочената дата държавният служител е бил на възраст 56 г. и 10 мес. и е имал осигурителен стаж от I - ва категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО от 34 г. 05 м. 05 дни, осигурителен стаж от III та категория труд 2 г. 00 м. 00 дни, както и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд 59 г. 04 м. 18 дни. При така установената фактическа обстановка правилно инстанцията по същество е достигнала до извода, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Този извод е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Цитираната разпоредба дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В този смисъл не са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл определен осигурителен стаж и достигната възраст. Пенсията е отпусната именно при наличието и на двете кумулативни предпоставки по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, относно правото на служителите от МВР да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените в нормата закони. Нормата е специална, тъй като създава привилегирован режим за посочените в нея лица, но отново става дума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно хипотезата попада в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В този смисъл ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси. В тази връзка е неоснователно и възражението за противоречие на оспорвания акт с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено. Настоящият съдебен състав намира за неприложима цитираната в касационната жалбата съдебна практика, тъй като с изменението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, актуално към датата на издаване на заповедта, изискването е лицето да е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без законодателят да е визирал единствено основният състав на нормата на чл. 68 от КСО за това. Доколкото правата на лицата по чл. 69 от КСО са свързани с правото им да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при облекчени условия, съдът приема, че в процесния случай, е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл в нейната актуална редакция. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение