Решение № 7259 от 19.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Русева от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Т. Божинов срещу решение 2077/05.11.2021 г. постановено по адм. дело 553/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова изразява в законоустановения срок становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна вр. чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е неоснователна. С решение 2077/05.11.2021 г. по адм. дело 553/2021 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Русева от гр. Пловдив против решение 2153-15-32/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане [номер] Протокол 2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което са отменени разпореждане [номер] Протокол Y01376/16.09.2019 г. и всички последващи и на С. Русева е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ и са присъдени разноски. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че лицето подало заявление за отпускане на пенсия за ОСВ няма право на нея по реда на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, тъй като не отговаря на условията за необходим сбор от продължителност на осигурителния стаж и възраст не по-малко от 94, а също така и на условията, посочени в чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради липсата на изискуемия осигурителен стаж и навършена възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на С. Русева е била отпусната лична пенсия за ОСВ с издадено разпореждане [номер], протокол N61439/16.11.2016 г. по реда на § 4, ал. 1 от НЗР на КСО във вр. с регламент на съвета /ЕО/ 883/2004 г. Към заявление с вх. 2212-21-141/03.06.2016 г. е била приложена трудова книжка 1125/10.07.1974 г. като от нея е прието, че Русева има осигурителен стаж за периода от 20.05.1980 г. до 28.02.2002 г. при осигурител Кочо Честименски АД гр. Пловдив, който за периода от 20.05.1980 г. до 31.12.1999 г. е от втора категория труд по т.31б от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране /ПКТП отм/. На Русева е бил зачетен осигурителен стаж 19 години, 07 месеца и 11 дни от втора категория и 09 години, 00 месеца и 26 дни от трета категория труд общо 33 години, 07 месеца и 02 дни трета категория труд. Осигурителен стаж в Испания е зачетен в рамките на 3 години, 01 месеца и 22 дни. Със следващо заявление вх. 2115-15-134/16.05.2019 г. Русева е направила искане за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 от КСО, като такава е била отпусната на основание чл. 82, ал. 2 и добавка по чл. 84 от КСО. По реда на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО наследствената пенсия за ИОЗ е била спряна. С оглед несъответствие с представените документи, удостоверяващи положен стаж на територията на Република България е наложена проверка за правомерността на отпуснатата пенсия. Контролните органи след проверка при осигурителя Кочо Честименски АД са установили, че за периода 20.05.1980 г. 28.02.2002 г. не отговарят на изплащателните ведомости и наличното при работодателя досие на лицето. След обстойна проверка е станало ясно, че към датата на първоначалното заявление за пенсия 03.06.2016 г. Русева е имала навършена възраст от 57 години, 09 месеца и 10 дни. Административният орган е приел, че към тази дата лицето няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 94. От представените документи и направените изчисления е видно, че адресатът на акта няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО 35 г., 02 месеца и навършена възраст 60 г. и 10 месеца. С разпореждане [номер]/ протокол 2146-15-613/11.10.2019 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, личната пенсия за ОСВ е спряна, считано от 04.10.2019 г., както и добавката по чл. 84 от КСО. Недоволна от резултата, Русева е подала жалба с вх. 1012-15-22/19.01.2021 г. срещу разпореждане [номер]/ протокол 2140-15-1/05.01.2021 г., с което са отменени всички предходни разпореждания, но не е представила нови доказателства от значение за правото й на лична пенсия за ОСВ. Въз основа на това, директорът на ТП на НОИ Пловдив е оставил жалбата без уважение и е потвърдил оспореното разпореждане. За изясняване на някои от спорните въпроси по делото е била назначена съдебно-графическа експертиза като вещото лице е дало обосновано, правилно и неоспорено заключение, че Подписът на заявителя за пенсия в УП-1 не е изпълнен от С. Русева, както и за Упълномощител в пълномощно с дата 20.05.2016 г. не е изпълнен от Русева. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви относно доказателствената сила на трудовата книжка. В производството пред административния орган и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС. Това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, удостоверявани с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед изложеното правилно административният орган не е зачел претендирания от Русева осигурителен стаж за посочените периоди. Преценката на установените факти относно продължителността на придобития от жалбоподателката осигурителен стаж сочи, че за да се пенсионира по-рано при преференциалния режим на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тя е посочила осигурителен стаж, който не е придобила и е представила удостоверителни документи, които не съответстват на данните от изплащателните ведомости. Действията й са проява на недобросъвестност, целяща да заблуди пенсионния орган относно действителните й осигурителни права и да получи материална облага. Преценката за продължителността на стажа и на категорията труд е изцяло в компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, но тази преценка се извършва съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС въз основа на документите, представени от подателя на заявлението. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел, че липсват допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Били са установени всички релевантни факти и обстоятелства, включително ясно и безпротиворечиво констатирани съществени данни относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административнопроцесуалните правила по чл. 35 АПК са били спазени за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като на основание чл. 36, ал. 1 от АПК при необходимост е следвало да бъдат събрани доказателства служебно. Спазването на изискванията на цитираните разпоредби, респ. на принципа за служебното начало, намерил проявление в тях не обуславя наличието на пороци на административния акт, чието последващо отстраняване в хода на съдебното производство е невъзможно. Административен съд - Пловдив законосъобразно е потвърдил административния акт като правилен. С оглед гореизложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл.68, ал. 1-2, 69б от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГРК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение