Решение № 4257 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2015 г.

Решение № 4257 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. В. М. от гр. Варна против решение № 2466/29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1820/2014 по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 031303407/16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 121/11.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира са отмяна на решението изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" Варна чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Варна е бил Ревизионен акт № 031303407/16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 121/11.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 8 498.46 лева и лихви за забава в размер на 3454.19 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство е било установено, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват данни за спестявания и получени заеми. В мотивите си съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя за получени суми през 2005 г. и 2006 г. в размер на 60 000 лв. и 35 000 лева дарение от родителите му - В. А. и Я. М. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Касаторът оспорва изводите на съда за недоказаност на реалното получаване на дарение в размер на 60 000 лв. и 35 000 лева, получени от родителите му. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи и такива, несъответстващи на имущественото състояние на РЛ. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Спорът в случая е дали чрез представените от ДЗЛ доказателства може да бъде прието, че предоставените от дарения 60 000 лв. и 35 000 лева са реално получени и съответно налице ли е превишение на разходите над приходите през ревизирания период, което да обуславя определянето на данъчни задължения по по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Относно сумите от 60 000 лв. и 35 000 лева по делото са приложени декларации от В. М. А. и А. И. М., в които последните сочат, че през 2005 г. и 2006 г. са дарили на сина си Д. М. сумата от 60 000 лева и сумата от 35 000 лева. Размерът на получените от последния суми от твърдяната продажба на недвижим имот обаче не е установен по делото. Декларациите са частни документи, като не може да се приеме, че с тях се установява по безспорен начин предаването на сумата от дарителя на дарения. Не са представени договори за дарение на посочените суми, нито някакъв друг писмен документ за предаване на сумите. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 667 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,