Решение № 13789 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2016 г.

Решение № 13789 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2016 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на М. А. П. от гр. П., против Решение № 326 от 1.07.2016 г. по адм. дело № 363/2016 г. на Административен съд П.. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че за да си получи свидетелството за управление на МПС (СУМПС) трябва да плати глоба в размер на 400 лв. Счита за неправилни изводите на съда, че наказателно постановление № 6510/2011 г. е влязло в сила на 17.02.2016 г. и не е взел предвид, че същото е обжалвано и е налице образувано н. а. х. д. № 982/2016 г. пред Районен съд П.. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 363/2016 г. на Административен съд П. е било образувано по жалба на настоящата касаторка, против мълчаливия отказ на началник на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П. да й предаде СУМПС по заявление от 14.03.2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П. се е произнесъл по подаденото от М. П. заявление за издаване на СУМПС, но отказва да го връчи на лицето поради наличие на неплатена глоба от нейна страна по наказателно постановление № 6510/21.11.2011 г. в размер на 400 лв. Посочил е още, че не са налице доказателства за резултата относно висящността на производство по оспорване на посоченото наказателно постановление, при което към момента на мълчаливия отказ е била налице предпоставката по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че на 14.03.2016 г. М. П. е подала заявление за издаване на СУМПС до сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П.. Срокът за издаването на същото е 30 дни от датата на подаване на заявлението. По делото са приложени заповеди за налагане на принудителни административни мерки-два броя Заповед № 6510/1.11.2011 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П., за налагане на принудителна административна мярка "Спиране от движение на МПС" по чл. 171,1, т. 6 от ЗДвП на л. а. с рег. № ЕН 58 11 ВА по чл. 315, ал. 1, във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и заповед със същият номер и дата за налагане на принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелство за правоуправление "до отпадане на основанията" по чл. 171, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за допуснато нарушение по чл. 249, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.). Приложено е и наказателно постановление № 6510 от 21.11.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П., с което на М. П. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за това, че на 1.11.2011 г. в гр. П., в нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) е управлявала собственият си автомобил марка "Р. М." с рег. № ЕН 5811ВА, без валидна застраховка за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което не е било спряно от движение. Разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) предвижда, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р. Б. и не е било спряно от движение. Целта на принудителната административна мярка е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на принудителната административна мярка в случая е закононарушението - управление на МПС без сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Видно от доказателствата по делото, към датата на настъпване на мълчаливия отказ-14.04.2016 г., М. П. е имала неплатена глоба по горното наказателно постановление. Издаденото срещу нея наказателно постановление № 6510 от 21.11.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - П., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. е обжалвано пред съда и производството по него по тази причина към датата на мълчаливия отказ, не е приключило, поради което наказателното постановление не е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП обаче не допуска издаване на свидетелство за правоуправление на МПС или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща, до заплащане изцяло на дължимите глоби. Тази специална по отношение на чл. 64 от ЗАНН разпоредба изключва възможността за административния орган да издаде или да върне отнето на законно основание СУМПС, независимо от обстоятелството, че наказателното постановление, с което й е наложено административно наказание глоба, не е влязло в сила. При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед представените доказателства към датата на мълчаливия отказ за връчване на свидетелството за управление на МПС, не са налице доказателства относно съдбата на висящото съдебно производство по оспорване на наказателно постановление № 6510/21.11.2011 г. и такива за плащане на дължимата глоба в размер на 400 лв. по наложеното й административно наказание с НП № 6510/21.11.2011 г. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение