Решение № 10064 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6410/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Н. У. против решение 1054 от 19.03.2025 г., постановено по адм.д. 172/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против заповед 170/26.01.2024 г. на кмета на община Казанлък, с която е наредено на Т. Н. У. да премахне описания в заповедта незаконен строеж. В останалата му част решението е влязло в сила. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и в условие на евентуалност навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Казанлък, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Т. Н. У. против заповед 170 от 26.01.2024 г. на кмета на община Казанлък, в частта й, с която на основание чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Навес с метална конструкция и монтирани 10 бр. фотоволтаични панели върху покрива, находящ се в УПИ II -771, кв. 198 по действащия ПУП на гр. Казанлък. Обжалваното решение е валидно. Същото е постановено от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Волята на съда също е изразена ясно. Ето защо доводите на касатора за нищожност на решението, са неоснователни. Решението е и допустимо. Постановено е по подадена в срок жалба, от страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което доводите на касатора за недопустимост на решението са неоснователни. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във фактическите основания за постановяване на административния акт подробно са описани характеристиките и местонахождението на навеса, а по отношение на разпоредените за премахване фотоволтаични панели е посочено, че за същите не е подадено уведомление до Главния архитект на община Казанлък за изграждането на инсталацията, както и проектни решения по части конструктивна, ЕЛ и/или ОВК с чертежи, схеми, изчисления, технически спецификации и др., гарантиращи безопасната й експлоатация, съгласно чл. 151, ал. 10 ЗУТ. Видно от приложените в административната преписка доказателства е, че на 19.10.2023 г., преди съставяне на констативния акт за установяване на незаконно строителство, Т. У. депозира в община Казанлък два броя протоколи за въвеждане в експлоатация на фотоволтаична инсталация за собствено потребление от 18.10.2023 г., съставени от инж. С. С.. По делото са приложени и уведомление от 11.12.2023 г. до главния архитект на общината и конструктивно становище. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 АПК, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят възраженията на жалбоподателя и приложените от същия документи. Нарушението е съществено, тъй като се нарушава правото на защита на жалбоподателя, както и същото е довело до противоречие във фактическите и правни основания за издаване на заповедта. От една страна е прието, че липсва изпълнение на изискването на чл. 151, ал. 10 ЗУТ, която разпоредба е неприложима, тъй като е относима към операторите на електронни съобщителни мрежи, какъвто жалбоподателят не е, а от друга страна е разпоредено премахване на фотоволтаичните панели на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В административното производство не е установена и изяснена общата инсталирана мощност, за да се направи преценка относно приложимата разпоредба тази по чл. 151, ал. 1, т. 19 вр. ал. 11 или по чл. 147, ал. 1, т. 14, съответно т. 14а ЗУТ в приложимата им редакция т.е. дали за обекта се изисква да бъде издадено разрешение за строеж или режимът е уведомителен. Съответно не е изяснено за фотоволтаичните панели необходимо ли е да бъде издадено разрешение за строеж, за да е приложима нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2, въз основа на която е издаден административния акт. Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт съобразно посочените в същия фактически и правни основания за издаването му. В случая посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й относно разпоредените за премахване фотоволтаични панели не съответстват на събраните по делото доказателства. Правилно съдът приема, че навеса, разпореден за премахване, е незаконен. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че същият е изграден без строителни квижа и не е търпим. Установено е, че навесът е построен в периода месец септември декември 1998 г. и попада в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, която изисква строежите освен да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон и да бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването закона. Декларация по делото в този смисъл не е приложена, не са налице и твърдения такава да е подавана. Но в случая допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон, обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед. Следователно като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон, като направените от съда в този смисъл изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Следователно обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди община Казанлък да заплати на Т. Н. У. сумата 4970 лв., от които 80 лв. заплатени държавни такси, 2440 лв., представляваща заплатени възнаграждения за вещи лица и 2450 лв., представляваща уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,