Решение № 855 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 287/13.02.2023 г., постановено по адм. д. 2642/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретната фактическа установеност във връзка с осъществената контролната покупка на място и констатираната положителна касова разлика. Изтъква, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установените обстоятелства и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерност. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява, че заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна е прекомерно. Ответникът по касационната жалба - "Бандера -2021" ЕООД, гр. Пловдив не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на жалбата, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК- 261- 0120129 от 02.09.2022 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са бланкетни и нито кореспондират с конкретната фактическа установеност, нито обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 7 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 3.80 лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Както правилно е изтъкнал първоинстанционният съд, изложените от органа мотиви не конкретизират какви са вредните последици за фиска, произтичащи от установеното нарушение, за които налагането на ПАМ за срок от 7 дни да се явява съразмерно. Тази продължителност на срока засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, с оглед на което законосъобразен е изводът, че оспорената заповед е издадена в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до него и е отменил оспорената заповед, АС Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение