Решение № 8390 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2010 г.

Решение № 8390 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано е по жалба на Салах Сабах Хасан - гражданин на Ирак, срещу Решение № 93 от 15.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се поддържа, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановен административен акт в противоречие с установените по преписката факти - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ, представляван от юрк. Кулинова, счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 , във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на Салах Сабах Хасан не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му по произход, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат до извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство към молителя. Поддържаната в хода на производството бежанска история административният орган е счел за недостоверна. Решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган в установената за това форма при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по лична молба от Салах Сабах Хасан да му бъде предоставена закрила (вх. № 1256 от 17.11.2009 г. при РПЦБ - София). На същата дата чрез даване на писмени указания административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителя на разбирам за него език (арабски) с реда за подаване на молбата, с процедурата, която ще се следва, с правата и задълженията му, както и с организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 23.11.2009 г., 18.12.2009 г. и на 27.01.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване на бежанската история на молителя, като видно от изявленията, конкретна причина за напускането на Ирак са съображения относно получени заплахи за убийство през април и юни 2009 г., отвличането му с цел откуп от 10 април 2009 г. до 30-и същия месец и взривяването на къщата му на 15.07.2009 г.. Поддържа се, че причина за посегателствата върху личността му, извършени от представители на терористичните организации "Ал-Кайда" и "Армията на Махди", са работата му като полицай и свързаните с нея задължения. След изясняване на бежанската история, направено както с оглед изявленията на молителя, така и въз основа на представеното по делото становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122 от 20.07.2009 г. при ДАБ, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ, в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Салах Сабах Хасан. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая, както правилно е установил административният орган, посегателствата против молителя имат криминален характер и същите не могат да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като имат за основание мотиви, различни от посочените в цитираната разпоредба. Освен това се установява и логическа непоследователност в поддържаната история относно начина и условията, при които е осъществил своето бягство след користното му отвличане, налагаща извод, че поддържаната история е недостоверна - представители на терористична организация, извършили и отвличането, и заплахите против молителя, допускат бягството му чрез абсолютно неглижиране на мерките за охрана и задържане. При така установените факти е обоснован изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, от страна Република България и постановеният отказ на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като спрямо него не е налице основателен страх от преследване по смисъл на чл. 8 от ЗУБ. Решението на административния орган, с което е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е също законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, относимата в случая причина за напускане на Ирак за жалбоподателя са съображения относно заплахата от извършването на тежки посегателства (криминални прояви) спрямо него от страна на трети лица. Достоверността на тези твърдения е разгледана подробно от административния орган и настоящата инстанция напълно ги споделя. Освен това, видно от представената справка за ситуацията в Ирак, общата ситуация в страната не може да се категоризира като достигаща въоръжен конфликт, съпътстван с безогледно насилие. С оглед изложеното правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,